Читать «Размяна на съпруги» онлайн - страница 148

— Като например?

— Скъпи приятелю, напълно полудях! Превърнах се в див звяр, в животно! Не бях човек! Въздействието на вековната цивилизация просто се изпари. Станах създание от неолита!

— И какво направи?

— Не си спомням много ясно какво последва. Нещата се развиха бързо и със страшна сила! Обзет бях от възможно най-ужасната похот. Всичко друго се заличи от съзнанието ми. Имах нужда само от жена. Усещах, че ако веднага не намеря жена, ще се пръсна!

— Ощастливил си Жанет — казах аз и хвърлих поглед към съседната стая. — А къде е тя сега?

— Жанет напусна преди година — уведоми ме той. — Заместих я с блестяща млада химичка на име Симон Готие.

— Значи Симон е имала късмет.

— Не, не! — извика Анри. — Там е бедата. Симон още не беше дошла. Тъкмо днес взе, че закъсня. Започнах да полудявам. Хукнах по коридора, продължих по стълбището надолу. Бях като опасен звяр на лов за жена, за каквато и да е жена. И само Господ можеше да й помогне, ако я намерех!

— И кого намери?

— Слава Богу, никого. Защото изведнъж дойдох на себе си. Ефектът се прекрати. Свърши много бързо, намирах се на площадката на втория етаж. Стана ми студено. Но веднага схванах точно какво се беше случило. Тичешком се качих горе и влязох в стаята, здраво стиснал носа си с палец и показалец. Отправих се веднага към чекмеджето със запушалките за нос. Откакто започнах да работя върху въпроса, за всеки случай държах под ръка запушалки. Пъхнах ги в ноздрите и вече нищо не ме заплашваше.

— А не могат ли молекулите да проникнат в носа през устата? — попитах аз.

— Не стигат до рецепторното поле, затова човек не улавя миризмите с уста… После отидох при апарата и изключих отоплението, след което прехвърлих малкото количество, събрано в стъкленицата, в това солидно, добре запушено шише. В него има точно единайсет кубически сантиметра от номер 1076.

— След което ми позвъни.

— Не, не го сторих веднага. Защото тъкмо тогава дойде Симон. Само ме погледна, започна да пищи и избяга в съседната стая.

— Защо го е направила?

— Божичко, Осуалд, та аз стоях там гол-голеничък, без да го съзнавам. Изглежда си бях свалил дрехите.

— А после?

— Облякох се. След което отидох и разказах на Симон какво се беше случило. Когато узна истината, тя се развълнува не по-малко от мене. Не забравяй, че двамата работим по въпроса повече от година.

— Симон още ли е тук?

— Да. В съседната лаборатория?

Биваше си я историята, която ми разказа Анри. Взех квадратното шишенце и го вдигнах към светлината. През дебелото стъкло се виждаше около половин инч бледа, розово-сива течност, като сока на зряла дюля.

— Да не го изпуснеш — предупреди ме Анри. — По-добре го остави.

Оставих шишенцето.

— Следващата стъпка — продължи той — ще бъде да се извърши експеримент при точно определени, научни условия. Трябва да напръскам някоя жена с дадено количество и да подготвя приближаването на мъж до нея. Необходимо е да наблюдавам отблизо как протича операцията.