Читать «Размяна на съпруги» онлайн - страница 10

Джери отиде до прозореца и погледна към автомобилния поток на улицата, после се обърна и каза:

— Съгласен съм. Нека да е тази събота!

После всеки се качи на колата си и се прибрахме.

— Решихме с Джери да ви заведем със Саманта на ресторант в събота вечер — казах аз на Мери.

Бяхме в кухнята. Тя приготвяше кренвирши за децата. Обърна се и ме погледна. С едната ръка държеше тигана, а с другата — вилицата. Сините й очи гледаха право в мене.

— Господи, Вик, чудесно! По какъв повод?

В отговор я погледнах в упор и казах:

— Според мене за разнообразие можем да видим някои нови лица. Срещаме се все с едни и същи хора в едни и същи стари къщи. Мери пристъпи към мене и ме целуна по бузата.

— Много си добричък — каза тя. — Обичам те.

— Не забравяй да повикаш бавачка за децата.

— Няма, още довечера ще се обадя.

Четвъртъкът и петъкът минаха много бързо и внезапно вече беше събота. Настъпи заплануваният ден. Събудих се с чувството на невероятна възбуда. След закуска не ме свърташе на едно място, затова реших да измия колата. Още не бях приключил, когато Джери, с лула в устата, се появи през дупката в плета.

— Здрасти, приятел! — рече той. — Дойде денят.

— Знам — казах аз, също с лула в устата. Насилвах се да пуша лула, но тя често гаснеше, а димът пареше езика ми.

— Как се чувствуваш? — попита Джери.

— Страхотно. А ти?

— Нервно ми е — сподели той.

— Успокой се, Джери.

— Ужасна работа сме замислили — рече той. — Дано не се провалим.

Продължих да търкам предното стъкло. За пръв път виждах Джери нервен и това малко ме обезпокои.

— Страшно се радвам, че не сме първите, които го предприемат — каза той. — Ако не беше правено и от други, едва ли бих рискувал.

— Така си е.

— Донякъде се успокоявам, че според приятеля ти е било просто като фасул.

— Приятелят ми каза, че работата е в кърпа вързана — припомних му аз. — За Бога, Джери, гледай да си спокоен, когато му дойде времето. Иначе ще претърпим провал.

— Не се тревожи — каза той. — Божичко, много е вълнуващо, нали?

— Вярно, вълнуващо е — съгласих се аз.

— Виж какво — рече той. — По-добре ще е да не прекаляваме с пиенето довечера.

— Правилно. Ще се видим в осем и половина.

В осем и половина Саманта, Джери, Мери и аз отидохме с колата на Джери до ресторанта „Скара Били“. Независимо от името си, това беше скъпо заведение от висока категория, и съпругите ни си бяха облекли дълги рокли за случая. Саманта беше със зелена дреха, която започваше от средата на гърдите й, и никога не ми беше изглеждала толкова прекрасна. На масата имаше свещи. Саманта седеше срещу мене и винаги, когато се наведеше напред, близо до пламъците, виждах малкото уплътнение горе, в средата на долната й устна.

— Чудя се с какво да си угодя тази вечер — каза тя, като пое менюто от келнера.

„Ха-ха! — помислих си аз. — Хубав въпрос!“

В ресторанта прекарахме чудесно и жените ни добре се забавляваха. Когато спряхме пред къщата на Джери, беше дванайсет без петнайсет и Саманта каза:

— Влезте да пийнем по чашка.

— Благодаря, но е малко късно — отклоних аз поканата… — Ще трябва да закарам бавачката.