Читать «Размяна на съпруги» онлайн - страница 9

Другата седмица в неделя сутрин, когато Мери заведе децата на черква, имах възможност да поработя по същия начин с Джери у нас. Джери се ориентираше по-добре от мене и само след час издържа изпита с вързаните очи, без да направи и една погрешна стъпка.

По време на тези занимания решихме още с влизането да изключим лампите до леглата на жените. Затова Джери се упражни в откриването на контакта и дърпането на щепсела с вързани очи, а следващия уикенд аз направих същото в неговата къща.

Стигнахме до най-важната част от нашата подготовка. Нарекохме я „Забъркването на кашата“. Тогава всеки описа с подробности какво предприема, когато спи с жена си. Постигнахме съгласие да не се затормозваме с екзотичните вариации, които може би използувахме от време на време. Заехме се само да споделим обичайно прилагания от всекиго подход — такъв, какъвто би събудил най-малко подозрения.

Обсъждането се състоя в моята служба в сряда вечерта, след шест часа, когато служителите си тръгнаха. Отначало и двамата изпитвахме леко смущение и на никого не му се започваше. Затова извадих бутилка уиски и след втората чаша неразредено питие ние се отпуснахме и преподаването започна. Докато Джери говореше, аз си водех бележки, и обратното. В крайна сметка излезе, че единствената съществена разлика между подходите ни е въпросът с темпото. Само че това не беше шега! Джери възприемаше нещата (ако можеше да се вярва на думите му) с такова спокойствие и удължаваше миговете до такава екстравагантна степен, че аз вътрешно се чудех дали понякога партньорката му не заспива по средата. Но задачата ми не беше да критикувам, а да повтарям, затова си замълчах.

Джери обаче не прояви такава дискретност. В края на описанието, което изложих, той има нахалството да попита:

— Ама наистина ли правиш само това?

— Какво искаш да кажеш?

— Толкова бързо ли правиш всичко и го приключваш?

— Виж какво — започнах аз, — не сме се събрали да се поучаваме, а да се запознаем с фактите.

— Знам — съгласи се той, — но ще се чувствувам истинско магаре, ако подражавам точно на стила ти. Божичко, та ти профучаваш като експрес покрай малка гара!

Зяпнах.

— Не се учудвай чак толкова — продължи Джери. — Както ми го разказа, всеки би помислил, че…

— Какво би помислил?

— Е, няма значение.

— Благодаря ти — казах аз.

Вбесих се. Има две неща на света, за които знам със сигурност, че превъзхождам останалите. Едното е шофирането, а другото — сещате се какво. Ще ми седи той там и ще ми обяснява, че не знам как да се държа със собствената си съпруга. Чудовищна наглост! Не аз, а той беше невежа. Горката Саманта! Така да се измъчва години наред!

— Извинявай, че се обадих — рече Джери и сипа още уиски в чашите ни. — Да пием за голямата трампа! Кога ще го направим?

— Днес е сряда — припомних му аз. — Какво ще кажеш за тази събота?

— Исусе Христе! — възкликна Джери.

— По-добре да го направим, докато ни е още прясно — предложих аз. — Доста неща има за запомняне.