Читать «Размяна на съпруги» онлайн - страница 12

— Почти винаги го правят — уведомиха ме полицаите. Неизбежно е, понеже ги е страх.

Изкачих стълбите. Прекосих площадката, като непрекъснато докосвах стената с дясната си ръка. Тръгнах по коридора, но се спрях, когато стигнах до първата детска стая. Вратата беше открехната. Ослушах се. Чух равното дишане на осемгодишния Робърт Рейнбоу. Продължих нататък. Стигнах до вратата на следващата детска стая. Тя беше на шестгодишния Били и на тригодишната Аманда. Ослушах се. Всичко беше наред.

Спалнята на съпрузите се намираше в края на коридора, на около четири ярда. Стигнах до вратата. Джери я беше оставил отворена според уговорката. Влязох. Стоях, без да се помръдвам, до вратата от вътрешната страна и се ослушвах дали няма признаци, че Саманта се е събудила. Цареше тишина. Пипнешком се придвижих покрай стената, докато стигнах до леглото откъм страната на Саманта. Веднага коленичих и напипах контакта за нощната й лампа. Извадих щепсела и го оставих на килима. Така. Сега беше много по-безопасно. Изправих се. Не виждах Саманта и отначало не чувах нищо. Наведох се ниско над леглото. Да, дишането й се чуваше. Изведнъж долових аромата на тежкия парфюм с дъх на мускус, който тя си беше сложила вечерта и усетих прилив на кръв в слабините. Бързо и безшумно заобиколих леглото, като непрекъснато докосвах рамката с два пръста.

Сега оставаше да си легна. Сторих го, но под тежестта на тялото ми от пружините на матрака в стаята се разнесе такова скърцане, сякаш някой стреля с пушка. Лежах неподвижно, затаил дъх. Чувах как сърцето ми като бумтящ мотор лудо бие в гърлото. Саманта беше с гръб към мене и не помръдваше. Дръпнах завивките над гърдите си и се обърнах към нея. Усетих женствеността, лъхаща от Саманта. Трябваше да започвам! Веднага!

Протегнах ръка и я докоснах. Тялото й бе затоплило копринената нощница. Нежно положих ръка на бедрото й. Саманта не се помръдна. Почаках минута-две, после търсещата ми ръка крадешком се плъзна нагоре. Бавно, целенасочено и много точно пръстите ми се заеха да възпламеняват плътта.

Саманта се размърда. Обърна се по гръб, после сънено промълви: „Ох, Боже… Исусе… Миличък, за Бога!“

Аз, естествено, не казах нищо, а продължих да си върша работата.

Минаха две минути.

Тя лежеше, без да помръдва.

Мина още минута, после още една. Нито едно мускулче на Саманта не трепваше. Взех да се чудя още колко ли време ще мине, преди Саманта да реагира. Настойчиво продължих да действувам.

Но защо тя мълчеше? Защо стоеше безкрайно, напълно неподвижна, замръзнала в една и съща поза?

Изведнъж се сетих. Съвсем бях забравил за Джери! Толкова се улисах, че изобщо не си спомних за личния подход на Джери. Аз си бях аз, не го правех като него! А подходът му изискваше много по-сложни неща, претенциозни до немай-къде. Напълно излишно. Но Саманта му беше свикнала. Сега тя забелязваше разликата и се мъчеше да проумее какво всъщност става.