Читать «Моят чичо Осуалд» онлайн - страница 2

И така, тук започва откъсът от том ХХ-ти на дневниците на Осуалд Хендрикс Корнелиус, дума по дума, както той го е написал:

Лондон, юли, 1938

Току-що се прибрах от работилниците на „Лагонда“ в Стейнс. Доволен съм от посещението. У. О. Бентли ме покани на обяд (сьомга от Ъск и бутилка „Монтраше“). Обсъждахме допълнителните разходи по новия ми V12. Обеща ми клаксон, който да изпълнява Son gia mille e Tre на Моцарт абсолютно вярно. Някои може би ще погледнат на това като на детинщина, но няма да са прави, защото този клаксон ще ми припомня, всеки път, когато го надуя, че до онзи момент добрият стар Дон Джовани бил дефлорирал хиляда и три сочни испански моми. Казах на Бентли, че седалките ми трябва да бъдат тапицирани с дребнолюспест алигатор, а фурнирът да бъде от английски тис. Защо тис ли? Просто защото изпитвам подчертани предпочитания към цвета и шарката на това дърво.

А какъв невероятен човек е този Бентли! И какъв страхотен късмет извадиха „Лагонда“ като го взеха на работа! Тъжно е, като си помислиш, как човекът, изобретил и дал името си на най-прекрасната кола в света, бе принуден да напусне собствената си компания и да търси работа в конкурентна фирма. За сметка на това обаче, новите Лагонди са направо ненадминати и аз лично не бих взел друга кола. Лагондата, естествено, няма да е евтина. Ще ми струва толкова хиляди, колкото никога не съм си представял, че мога да дам за един автомобил.

И какво от това? Кой го е грижа за пари? Не мен, във всеки случай, защото аз винаги съм ги имал предостатъчно. Първите си сто хиляди лири направих на седемнайсет години, а по-късно щях да направя доста повече. Като казах това, се сетих, че нито веднъж в тези тетрадки не се е случвало да разкажа как точно станах богат.

Може би сега е моментът да го направя. Да, точно така е. Защото, макар тези дневници да са замислени като история на изкуството на прелъстяването и на радостта от секса, те все пак биха били непълни, без да се спомене нещичко и за изкуството да се правят пари и произтичащите от това удоволствия.

Е, добре. Убедих се да го направя. Ще започна веднага, като ви разкажа за най-първите си стъпки в бизнеса. Но преди това ми се иска да ви уверя, в случай че някой се готви да пропусне тези страници и да потърси нещо по-сочно, че и те са обилно напоени със сок. Иначе не бих ги и написал.

Има четири начина, по които обикновено се натрупва голямото богатство, в случай че не е наследено: с мошеничество, с талант, с божествено просветление или с късмет. Моят случай е комбинация от четирите. Слушайте внимателно и ще разберете какво искам да кажа.

През 1912 година, когато бях само на седемнайсет, спечелих стипендия за изучаване на естествени науки към Тринити Колидж, Кеймбридж. Тъй като бях доста умно момче, бях положил изпита си година по-рано от обикновеното. В Кеймбридж не искаха да ме вземат, преди да съм навършил осемнайсет и една година стоях със скръстени ръце. За да не си губя времето, баща ми реши да ме изпрати във Франция, където щях да науча езика. Аз лично се надявах да науча нещо повече от езика в тази великолепна страна. Нали разбирате, вече бях започнал да проявявам склонност към коцкарство и развратничество и се навъртах в средите на лондонските дебютантки. В същото време бях започнал да се отегчавам до смърт от тези зелени английски момичета. Бях ги обявил пред себе си за абсолютно безжизнени същества и умирах от нетърпение да се развихря на чужда територия. Франция особено ме привличаше. Имах надеждна информация, че парижанките знаели такива неща за изкуството на любовта, каквито английските им братовчедки не били и сънували. Сексът в Англия, разправяха всички, бил още в детската си възраст.