Читать «Моят чичо Осуалд» онлайн - страница 6

Роальд Даль

— Какво искате да кажете с това „членът ми“? — попита едно от момичетата, което се казваше Гуендълин.

— Предполагам, че ще се досетите като чуете по-нататък, мила моя — отвърна майорът.

— Продължавайте, майоре — подканихме го ние, — какво се случи по-нататък?

— После той започна да пулсира.

— Кой започна да пулсира? — попита Гуендълин.

— Членът ми — отвърна майорът. — Чувствах ударите на сърцето си по цялата му дължина. Сякаш той самият туптеше. Беше се опънал като балон. Нали се сещате за онези дълги балони, дето ги подмятат по детските забави? Много приличат на кренвирши. Не можех да се отърва от усещането, че членът ми се е превърнал в един от тези балони и имах чувството, че с всеки удар на сърцето ми той се напомпва все повече и повече, докато накрая щеше да се пръсне.

Майорът отпи глътка вино и се втренчи в запаления край на пурата си. Всички чакаха в напрегнато мълчание.

— Разбира се — продължи той, — започнах да се мъча да разбера какво точно се бе случило. Погледнах чашата си с уиски. Беше там, където винаги я оставях — върху балюстрадата. После погледът ми започна да пълзи нагоре към покрива на вилата, плъзна се по ръба на стряхата и изведнъж — хоп! Ами да! Бях се сетил какво може да се е случило.

— Какво? — извикахме всички в един глас.

— Огромна суданска муха, излязла на вечерната си разходка, се бе приближила прекалено близо до ръба и се беше прекатурила през стряхата.

— И бе паднала право в чашата ви с уиски, нали? — извикахме ние.

— Именно! — каза майорът. — И понеже бях много жаден, съм я изгълтал заедно с уискито, без да я видя.

Момичето, което се казваше Гуендълин, гледаше майора с широко отворени очи.

— И все пак, не разбирам какво толкова се е случило — недоумяваше тя. — Една мъничка буболечка не може да нарани никого.

— Скъпо дете — каза майорът, — когато испанската муха бъде изсушена и стрита на прах, се получава, така наречения кантаридис. Това е фармацевтичното му наименование. Наименованието на суданската му разновидност е Cantharidin Sudanii. Този Cantharidin Sudanii е направо смъртоносен прах. Максималната безопасна доза, която може да поеме едно човешко същество, ако въобще може да се говори за „безопасна доза“, е един миним — това е една шейсета част от драхма. След като аз бях нагълтал цяла и при това възрастна суданска муха, можете да си представите колко стотици максимални дози бях поел!

— Боже! — възкликнахме всички. — Боже господи!

— Пулсациите вече бяха толкова силни, че разтърсваха цялото ми тяло.

— Имали сте главоболие, така ли? — попита Гуендълин.

— Не! — отвърна майорът.

— Какво, какво стана по-нататък? — подканихме го ние.

— Членът ми — продължи той — заприлича на нажежен до бяло железен прът, забит в тялото ми. Скочих от стола и се втурнах към колата си. Карах като луд към най-близката болница, която е в Хартум. Стигнах точно за 40 минути. Бях се побъркал от страх.