Читать «Моят чичо Осуалд» онлайн - страница 5

— Боже господи! — възкликна майорът. — Какво ли не прави! Той направо подпалва гениталиите ти, защото е едновременно силен възбудител и ефикасен дразнител. Не само те превръща в разгонен бик, но в същото време ти осигурява най-огромната и най-трайна ерекция, на която е способен човек. Бихте ли ми налели още една чаша вино, скъпо момче?

Скочих да донеса поредната бутилка. Гостите ми изведнъж бяха притихнали. Момичетата, застинали в поза като че изпаднали в транс, се бяха втренчили в майора, а разширените им очи светеха като звезди. Момчетата на свой ред се бяха втренчили в момичетата, за да наблюдават реакциите им. Налях нова чаша на майора.

— Баща ви винаги е поддържал добра изба… И винаги е пушел добри пури — каза той, като ме погледна очаквателно.

— Бихте ли желали една пура, сър? — попитах аз.

— Да, с удоволствие! Много мило от ваша страна — отвърна той.

Отидох до трапезарията и му донесох кутията „Монте Кристо“ на баща ми. Майорът взе две пури — едната прибра в малкото джобче на жилетката си, а другата пъхна в устата си.

— Ще ви разкажа една историйка, ако искате — започна той, — за моя опит със суданската муха.

— Да, искаме, сър. Разкажете ни.

— Сигурен съм, че ще ви хареса. Още повече, че е самата истина — продължи майорът, като извади пурата от устата си и отчупи върха й с нокът. — Кой има огън?

Помогнах му да запали пурата си. Облаци дим обгърнаха главата му и през тях едва виждахме лицето му, което приличаше на огромен, презрял, болезнено червен домат.

— Една вечер — подхвана той — се бях излегнал, както обикновено, на верандата на вилата си, която се намира на 70 километра северно от Хартум. Беше адски горещо и аз се чувствах като пребит след тежкия ден. Пиех силно уиски със сода — първото ми за вечерта. Бях се опънал на шезлонга, с крака на ниската балюстрада, която обгражда верандата. Усещах как уискито облива стените на стомаха ми и мога да ви уверя, че няма нищо по-приятно от това да почувстваш как, в края на дългия работен ден сред този неприветлив климат, първото уиски се разлива в стомаха ти и прониква в жилите ти. След няколко минути влязох във вилата, за да си налея втора чаша и се върнах на верандата. Излегнах се на шезлонга както преди. Ризата ми беше мокра от пот, но бях прекалено изморен, за да си взема душ. И изведнъж се случи нещо странно — целия се вкочаних. Точно бях посегнал да отпия от чашата си, когато ръката ми се вдърви, както беше във въздуха. Буквално замръзна на едно място, а пръстите ми стискаха чашата като пръсти на мъртвец. Не можех да помръдна. Дори не можех да си отворя устата. Опитах се да извикам за помощ, но безуспешно. Бях се вкочанил като труп. Като парализиран. Сигурно съм приличал на каменна статуя.

— Изплашихте ли се? — попита някой.

— Разбира се, че се изплаших — отвърна майорът. — Щях да умра от ужас — сам в Суданската пустиня, на десетки мили от най-близкото населено място. Слава богу, парализата не трая дълго. Около една-две минути може би. Не помня точно. Но когато се оправих, първото нещо, което ме впечатли, беше изгарящото усещане в областта на слабините. „А така! — помислих си аз. — Сега пък какво става с мен!“ Но беше повече от ясно какво става. Активността в панталоните ми прерасна в цяла революция и след няколко секунди членът ми беше втвърден и стърчеше като гротмачтата на първокласна състезателна шхуна.