Читать «Борсови игри» онлайн - страница 71

— Ако информацията за този процес беше представена на комисията по хазарта в Невада, щеше ли Пайпър да загуби лиценза си? — попитах аз.

Дени събра връхчетата на пръстите си и се потупа по брадичката.

— Трудно е да се каже. Имам съвсем бегла представа за законодателството на щата Невада. Пайпър излезе оправдан от делото, така че не би могъл автоматически да бъде лишен от лиценза. Всичко щеше да зависи от това до каква степен е бил дискредитиран този човек според комисията и как биха интерпретирали случая нейните членове. Очевидно е обаче, че това не би подпомогнало кандидата.

Изправих се.

— Благодаря ви, мистър Дени. Бяхте много отзивчив.

— О, няма защо. За мен беше удоволствие.

Стиснахме си ръцете и аз тръгнах към вратата.

Преди обаче да стигна до нея, Дени се обади съвсем приятелски:

— Пол, щях да забравя.

Обърнах се.

— Не знам какво имаше предвид, когато каза, че този случай може да има връзка със смъртта на Деби — продължи той. — Но аз имам представа как действа Пайпър. Той е много опасен, колкото и благодушен да изглежда. Аз обичах Деби. И страшно ми е мъчно, че тя почина. Имаш ли нужда от помощ, обади ми се.

— Благодаря ти — казах аз.

— И се пази — изрече той на изпроводяк.

Вечерта валеше, но това не ме спря да си направя кроса. В топлата августовска вечер дъждът ме охлаждаше, просмуквайки се през фланелката и гащетата ми. Прибрах се прогизнал целият и уморен, но освежен.

След малко обаче ефектът на ендорфините отшумя и пръстът ми отново запулсира. Внимателно развих превръзката и огледах раната. Беше дълбока, но тъй като ножът беше много остър, разрезът бе много тънък и вече бе започнал да зараства. Влязох в банята, преди да ме е пипнала настинката, потопих се във ваната и се отпуснах.

Телефонът иззвъня. Изругах полугласно, но не се помръднах. Телефонът обаче не искаше да спре. Неохотно се надигнах от ваната и зашляпах към спалнята.

— Да?

— Казах ти да не ми се пречкаш из краката. — Капките гореща вода по тялото ми в миг се превърнаха в ледени кристалчета. Безизразният глас принадлежеше на Джо Финли.

Трескаво затърсих нужните ми думи. Той имаше право. Беше ме предупредил да не се намесвам. И защо го бях направил, за бога?

— Откъде взе номера ми? — Успях да измисля само това.

— А ти откъде взе моя?

Добър въпрос. Кеш едва ли би отказал да му го даде, още повече след като ми беше дал неговия. И в такъв случай той най-вероятно беше взел и адреса ми. Кожата ми в миг се вледени. Вдигнах хавлията от леглото и се наметнах.

— Казах ти да не ми се бъркаш — повтори Джо. — За последните двайсет и четири часа на главата ми се изсипаха две купчини полицаи. Първо ми се изтърси някаква полицейска курва, която взе да ми задава въпроси за взаимоотношенията ми със Сали. Остана с пръст в устата, разбира се. Сали няма да посмее да гъкне. Защото много добре знае какво ще я сполети. — Заплашителните му думи се редяха в отегчена монотонност. — После пък ми се изтърси някакъв педераст детектив, който взе да ми задава въпроси за оная курва, дето пукна. Е, и той не стигна доникъде. Но това вече ми вдигна кръвното. Страшно много ми вдигна кръвното. Голям късметлия си, че пръстът ти остана на теб. Но следващия път ще загубиш нещо доста по-едро от пръст, ако продължиш да ми се бъркаш. Разбираш ме, нали?