Читать «Борсови игри» онлайн - страница 69

Протегна ми ръка.

— Мистър Мъри, за мен е чест да се запозная с вас.

Леко сконфузен от вниманието, отговорих неловко:

— И аз се радвам да се запозная с вас.

Дени се изсмя с блеснали очи.

— Обичам да гледам атлетика по телевизията и съм ваш горещ почитател. Денят, в който се отказахте, много ме натъжи. Бях сигурен, че ще спечелите златния медал след две години. Съвсем ли скъсахте с атлетиката?

— О, още бягам, но колкото за форма. Вече не се състезавам.

— Срамота. Ще пиете ли чай? Или кафе?

— Чай, моля — отвърнах аз.

Дени повдигна вежди към секретарката си, тя мигновено излезе от кабинета и след миг се появи с поднос, чай, чаши и бисквити. Заехме двете кресла до една ниска масичка. Облегнах се и се отпуснах. Дени беше от онези уверени в себе си мъже, чиято интелигентност и чар могат да отпуснат всекиго. Хареса ми.

Той отпи преценяваща глътка и ме погледна над чашата си.

— Фелисити ми каза, че сте били приятел с Деби Чейтър.

— Да, бях — казах аз. — Или поне работех с нея. Работихме заедно само три месеца, но се разбирахме много добре.

— Става въпрос за „Де Джонг“, нали?

— Да, точно така.

— Сигурен съм, че Деби е била истинска находка за вас — изрече убедено Дени. — Стана ми болно, когато напускаше. Тя беше брилянтен адвокат. — Той явно зърна леката изненада по лицето ми и продължи: — О, да, имаше още за доошлайфане, разбира се. Но винаги беше в състояние да схване същината на проблема забележително бързо за човек с нейния опит. Нищо не можеше да й се изплъзне. Колко жалко, че се отказа от правото. — Той се прокашля и премълча думите, които се канеше да изрече. Това вече нямаше значение. — Какво мога да направя за вас?

— Исках да ви питам за нещо, върху което Деби е работила, преди да умре — започнах аз. — Нещо, което е малко смущаващо. Може и да не се окаже нещо важно, но е възможно и да е.

— Има ли връзка със смъртта й?

— О, не, сигурен съм, че няма — изрекох бързо аз.

— Но мислите, че е възможно? — Дени се облегна в креслото си, заслушан в думите ми и в това как ги изричах. В позата му имаше нещо, което ме окуражи да продължа.

— Е, възможно е да си въобразявам, но мисля, че може да има връзка. Още не знам със сигурност. Затова съм дошъл при вас.

— Разбирам — каза Дени. — Продължавайте.

— Има връзка с един американец на име Ъруин Пайпър. Фелисити каза, че вие сте движили случая, в който бил замесен. Деби е работила върху него заедно с вас.

— Пайпър беше наш клиент. Мисля, че двамата с Деби се занимавахме с него — каза Дени.

— Разглеждах една нова емисия облигации за едно казино в Америка — продължих аз. — Собственикът е Ъруин Пайпър. Помолих Деби да провери информационния меморандум. След като почина, аз самият се заех с документацията. Открих няколко отбелязани от нея пасажи. По-специално един параграф, разясняващ, че лиценз за организиране на хазартни игри не може да се дава на лице с криминално минало.