Читать «Борсови игри» онлайн - страница 73

Значи Джо се беше измъкнал по някакъв начин. Направо не беше за вярване. Изобщо не можех да го повярвам.

Обърнах една голяма порция уиски и се опитах да заспя. Приспивната песничка „Трите слепи мишлета“ звучеше в ушите ми, докато се унасях. Сънувах някаква кльощава фермерка, която размахваше нож.

В събота сутринта Кеш дойде да ме вземе от къщи. Беше облечен изцяло в дрехи като за Хенли: блейзър, бели панталони и крещяща вратовръзка на райета в пурпур, злато и сребро. Караше сив „Астън Мартин“, модел 1960 година. Не съм експерт по класическите спортни коли, но, изглежда, беше същият модел, който кара Джеймс Бонд във филмите. Не можех да скрия възхищението си. Пред очите ми изплуваха уредите за управление на картечниците и креслото катапулт от екрана.

Кеш видя реакцията ми и се ухили.

— Харесва ли ти? — запита ме той. — Луд съм на тема стари коли. Имам един стар мерцедес и два ягуара в Щатите. Умирам да карам мерцедеса през летните уикенди със свален гюрук.

— Старият сив Лондон сигурно много те е изненадал — казах аз.

— О, да. Но тук ми харесва. Да ти кажа, на човек му трябва малко време, за да привикне с европейците, особено с британците.

— Какво имаш предвид?

— Когато се запознаваш с тях, всички ти се струват недружелюбни. Чувстваш се така, сякаш нарушаваш някакво социално табу само с поздрава си. Но щом ги опознаеш, виждаш, че са добри момчета. Не се обиждаш, нали?

— О, никак даже. Мисля, че разбирам какво искаш да кажеш. Хората тук са много внимателни, когато имат работа с непознати.

Не беше трудно да си представя какво изпитват най-сдържаните клиенти на Кеш в момента на запознанството си с него и как после постепенно изпадат под магичния му чар.

— Хайде, хайде! Първо ти хвърлят пясък в очите колко внимателни и консервативни са. Сякаш покупката на един съкровищен бон е най-голямата авантюра в живота им. Но с малко придумване ела ги виж как се блъскат за тия облигации. Тук съм само от година, но направих няколко много благи сделки.

Спряхме на един светофар. Той прекъсна речта си и се концентрира, за да се измъкнем колкото можем по-бързо от задръстването. Поршето на съседната лента остана като гръмнато от нахалството му. Запровира се ловко между колите и продължи:

— Някои от тия момчета тук в Лондон просто не знаят какво представлява продажбата на облигации. Мислят си, че ако натъпчат джобовете си с един милион долара от поредната емисия на някой швейцарски гном, значи продават акции. Абсолютна гола вода са. Да продаваш облигации означава да движиш големи обеми пари по целия свят. Това означава да караш едната част от света да финансира другата. Разбираш ли какво искам да кажа?

Кимнах и се свих боязливо в седалката, докато профучавахме през забранената зона на пътя, за да заобиколим едно голямо задръстване.

Кеш не даваше пет пари за разярените клаксони, с които ни възнаграждаваха гневните шофьори.

— Ще ти разкажа нещичко за това, какво означава да въртиш пари. Веднъж имах един юнак в Бостън, който искаше да вложи петстотин милиона долара в еврооблигации. Така че ние пуснахме три нови емисии и му дадохме половината от всяка. Три месеца по-късно притежаваме петстотин милиона ипотекирани облигации, от които не можем да се отървем. И при това са от най-висш клас кредитоспособност. И така, аз помагам на този момък от Бостън да проумее, че той изобщо няма нужда от еврооблигации, а от ипотеки. И той си продава еврооблигациите и купува нашите ипотекирани облигации… Фирмата си разреши един от проблемите. Неприятното обаче е, че сега ни висят еврооблигации на стойност петстотин милиона, които никой не ще да купи. И аз изчаквам една седмица. Търговецът вече започва да превърта, не може да си продаде еврооблигациите. Пак вдигат тройно кредитите по покупките. И аз решавам да се обадя на един друг мой приятел от една калифорнийска застрахователна фирма, който разполага с един милиард долара в брой и иска да ги инвестира, но не знае в какво. Оказва се, че аз съвсем случайно имам под ръка идеалното му капиталовложение. — Кеш бурно се разсмя. — Искаш ли да ти кажа защо ми казват Кеш? Чувал ли си поговорката „Парицата е царица?“ Е, аз съм царят на парите. Аз ги контролирам. Тия управители на портфейли може да си мислят, че контролират парите от техните фондове. Но се лъжат, защото аз ги контролирам. Хората като мен движат парите по системата, а аз съм най-добрият. И при всяко движение нещо полепва и по пръстите ми. Имаш ли някаква представа на колко може да възлезе една комисиона от продажбата на ценни книжа на стойност петстотин милиона долара с най-висш клас на кредитоспособност? Опитай се да си представиш.