Читать «Борсови игри» онлайн - страница 70

Дени слушаше с неотслабващо внимание.

— Има ли Пайпър криминално досие? — запитах аз.

— Доколкото на мен ми е известно, не — отвърна Дени.

— Можете ли да ми разкажете нещо за случая с Пайпър, върху който сте работили двамата с Деби? — запитах аз.

Дени замълча за момент, размишлявайки.

— Малко ми е трудно. Пайпър беше мой клиент. Не бих искал да навреждам на репутацията му или да разкривам която и да е от частните му сделки.

— Но вие трябва да ми помогнете — изрекох аз твърдо. — Сега не му е времето за юридически тънкости.

— Законът трябва да се уважава по всяко време, млади човече — изрече поучително Дени. Но след миг се усмихна. — Ще направя всичко, което е по силите ми, за да ви помогна. По-голямата част от случая получи широка обществена огласка. Няма да скрия почти нищо от вас.

— Ъруин Пайпър беше закупил едно голямо имение в Съри, казваше се Блейдънъм Хол, съвместно с партньор — застроител на поземлени участъци. Преобразиха къщата и я кръстиха „Клиника Блейдънъм Хол“. На външен вид представляваше скъпо болнично заведение за бизнесмениджъри от висшия ешелон. Пациентите никога не надхвърляха дузина. Представете си здравословна ферма, осигуряваща отдих и релаксация на пренапрегнати бизнесмени. Излишно е да споменавам, че беше много скъпа. Разбира се, като болнично заведение, то беше надеждно изолирано от външния свят.

— Е, след година или две полицията направи хайка на имението и арестува мениджъра и голям брой от женския състав. Впоследствие клиентът ми и партньорът му бяха обвинени в съдържание на публичен дом. По време на съдебния процес обаче това обвинение не беше доказано. Случаят се оказа смесица от взаимно противоречащи си твърдения и недопустими доказателства.

— Благодарение на вашите усилия — прекъснах го аз.

Дени се усмихна.

— Е, ние тук нямаме навик да кривим закона, така че препоръчах случая на фирма, която беше известна с това. Но реших, че ще е най-добре да следя внимателно развоя на случая, и успях да се натъкна на няколко доста смущаващи противоречия, които обвинението бе пропуснало да забележи. Трябва да призная обаче, че някои от тях първа забеляза Деби.

— И Пайпър беше освободен?

— Да, оправдаха го — отвърна Дени. — Продаде имението. Мисля, че сега е хотел. И то много добър.

— А полицията оказа ли се права? Беше ли това публичен дом?

Дени се поколеба.

— Доказателствата, дадени от полицията, го твърдяха, но не бяха приети от съда.

— Значи е било публичен дом — заключих аз. — Знаеше ли Пайпър какво е ставало там?

— Той прекарваше много малко време в Англия. Ако съдът беше доказал, че е било публичен дом, аз щях да докажа, че клиентът ми не е знаел нищо.

Това ме смути. Гъвкавостта на Дени ме принуди да му задам въпроса директно.

— Мошеник ли е Пайпър?

— След всичко, което научих през време на този процес, никога повече не бих се ангажирал с него като мой клиент — отговори Дени. Това беше най-недвусмисленото му твърдение до този момент.