Читать «Борсови игри» онлайн - страница 61

На масата вече стърчаха три изпразнени бутилки „Болинджър“. Процесът на разпускане беше в пълен ход. Кеш ме представи на всички. Улових един-два подозрителни погледа. Борсовите посредници са точно толкова недоверчиви към клиентите си, колкото и клиентите им към тях. Но всички вече бяха в добро настроение и едва ли щяха да се оставят моята личност да им го развали. Радушно отвърнаха на поздрава на Кеш. Джо беше възнаграден с кимване.

За щастие не ме оставиха сам сред вълците. Кеш ме настани на единия край на масата и седна плътно до мен. Бях му дълбоко благодарен за проявената грижа. Търговците продължиха да се надвикват над масата, а аз се приведох към Кеш.

— Често ли пиеш с тези момчета?

— От време на време — каза той. — Нашата работа е такава, че се налага да угаждаме и на борсовите посредници, и на клиентите.

Отпих от шампанското си и попитах:

— Какво беше онова с таксито?

— Джо си е Джо — каза Кеш след солидна глътка. — Той е куку. Абсолютно. Най-добре е да не му се изпречваш, когато изпадне в такова състояние.

— Мога да си представя — казах аз. — Но на работното си място не е такъв, нали?

— Доколкото знам, още не е наранил никого на работа. Освен себе си, ако не го броим.

— Какво искаш да кажеш?

— Веднъж имаше дълга позиция еврооблигации: двайсет милиона със срок на падеж десет години. Беше загазил доста, но пазарът бавно пълзеше нагоре. Прекара час или повече, без да отделя поглед от екрана на Телерейт, в очакване пазарът да достигне нивото му на собственост, за да може да се измъкне без загуба. И тогава екранът застина. Нещо беше станало с терминалната връзка. Не свалях поглед от него. Не извика, не изпсува, нищо такова. Лицето му беше абсолютно безизразно. Просто се изправи и заби юмрук в екрана. Поряза се много лошо. Вдигна телефона и продаде позицията си на загуба, после излезе. Ръката му кървеше, но той дори не го забеляза… Казват, че е служил в армията. Въздушнодесантните части със специално предназначение, така се говори — продължи Кеш. — И един ден застрелял едно шестнайсетгодишно невъоръжено момче в Северна Ирландия. Нямало достатъчно доказателства, които да го уличават, че го е направил преднамерено. Но скоро след това напуснал армията.

— Как попадна при вас в „Блуумфийлд Уайс“?

— О, нае го един бивш морски пехотинец от Щатите, който си мислеше, че е открил сродна душа. Работи с нас вече четири или пет години.

— Добър ли е?

— Бива го. Даже много. Най-добрият на Уолстрийт. Никой не го обича, но всеки се съобразява с него. Умът му сече като бръснач и има добър нюх към ценните книжа. Но аз го държа настрани от клиентите.

— И от мен?

— Да, съжалявам за това. — Кеш надигна чашата си и се приведе към мен. — И така, ти каза, че искаш да разговаряме за нещо много важно. Какво има?

Разказах му за разговора ми с Боуен, служителя по фирмена етика към „Блуумфийлд Уайс“.