Читать «Борсови игри» онлайн - страница 62

Кеш слушаше внимателно и когато свърших, подсвирна.

— Трябва да внимаваш. Тоя Боуен е много досадно копеле. Няма лесно да се откаже.

— Какво знаеш за всичко това, Кеш?

— Ами нищо — каза той с невинния глас на гимназист, заловен с кутия цигари в джоба.

— О, хайде, все нещо трябва да ти е известно — започнах да го убеждавам аз. — За кого купуваше всички онези облигации? Не беше за ГСК, нали? Трябва да са били някои други.

— Стига, Пол. Знаеш много добре, че не мога да ти кажа.

— Дрън-дрън. Разбира се, че можеш. Работата е много сериозна, Кеш. Знаеш ли кой купи акциите на „Джипсъм“ преди да бъде обявено поглъщането й?

— Господи, Пол, наистина искам да ти помогна — произнесе Кеш все така невинно. — Но нали знаеш как е. Нямам и представа за ръста на цените. Не знам дори за кого ги купуваме. Друг агент по продажбите говори с другата страна.

Предадох се. Кеш беше професионален лъжец. Лъжеше всеки ден и му плащаха, за да го прави. Ясно ми беше, че няма да се предаде. Нямах представа дали просто крие самоличността на купувача на облигациите на „Джипсъм“, или зад това се крие и още нещо.

Замълчахме и загледахме хората на масата. Вече се бяха отпуснали. Разговорите се бяха прехвърлили върху жените и клюките из канторите.

Джо несигурно се изправи и дойде да седне до нас. Непосредствената му близост ме изнервяше, макар че исках да поговоря с него. Беше непредсказуем и опасен.

— Разпускаш ли? — запита ме той, втренчил мъртвия си поглед в лицето ми. Беше пиян, но речта му не беше завалена, а само преднамерено забавена.

— О, много ми е приятно да се срещна лице в лице с противника си — рекох аз. Не можах да измисля нищо друго.

Джо бавно отпи от чашата си с шампанско, без да откъсва очите си от мен. „О, господи — помислих си аз, — позна ме.“

Кеш се намеси, за да разсее напрежението.

— Пол бяга на Олимпиадата — каза той. — Не си ли спомняш? Пол Мъри. Бягането на осемстотин метра. Спечели бронзов медал.

— А, така ли? — каза Джо, без да откъсва поглед от мен. — Позната физиономия. Аз също много обичам да бягам. Поддържаш ли формата?

— Не съвсем — отговорих. — Още бягам по малко, но повече за удоволствие, отколкото за форма.

— Някой ден трябва да се състезаваме — каза той безизразно.

Не знаех как реагирам. Очите на Джо не се бяха отделили от моите, откакто беше седнал до нас. Това ме смущаваше много. Може и да беше примигнал веднъж или дваж, но не бях успял да го забележа.

Озърнах се в опит да се отърва от погледа му, но не успях.

— Значи работиш за „Де Джонг“? — запита той.

— Да.

— Хамилтън Маккензи е голям мръсник, а?

Изсмях се, опитвайки се да го обърна на шега.

— Може и да има вид на такъв, но в действителност е много добър ръководител. И е отличен управител на портфейли.

— Не, не е. Той е дребен черноборсаджия. И мръсник.

Нямаше какво да отговоря.

— Онази курва Деби работеше при вас, нали?

Премълчах. Джо продължи:

— Чух, че паднала в реката преди няколко дни. Колко трагично. — Той произнесе думите си с провлачено безразличие, което им придаде неприятна ирония.

Престорих се, че не съм я доловил.