Читать «Борсови игри» онлайн - страница 26

— Да си изкарвам хляба.

— Това не е всичко, нали?

Помислих за момент.

— Не. Искам да се науча как да търгувам с ценни книжа. Искам да се науча да търгувам по-добре от всеки друг в бранша.

— Защо?

— Какво искаш да кажеш с това „защо“? Не е ли очевидно?

— Не, не съвсем.

— Сигурно си права. — Подпрях се на лакти и примижах срещу силното слънце. — Нещо непрекъснато ме тласка напред, не ми дава покой. Откак се помня, все съм си такъв. Когато бягах, исках винаги да съм пръв. Не втори или трети, а най-добрият. Такъв навик не изчезва от само себе си.

— Завиждам на хора като теб. Откъде идва целият ти хъс?

— О, не знам — казах. Но не беше вярно. Имаше причина за онези горчиви часове на самоналожена болка, която бях изживял като подрастващ, за онази целеустременост, на която Деби така завиждаше и която ме беше откъснала от безгрижните наслади на простия живот, воден от „нормалните“ хора. Но за нищо на света нямаше да кажа на Деби или на когото да било другиго в „Де Джонг“ коя е тя.

Деби ме гледаше напрегнато. После лицето й разцъфна в широка усмивка.

— Ти си ненормален. Не, ти си куку! Трябва незабавно да отидеш при психиатър, за да не свършиш като Хамилтън Марк II. Ти си човек с проблеми в начина на мислене. — Тя се изправи и изтърси полепналите тревички от роклята си. — Така или иначе трябва да се върна в офиса да си лакирам ноктите, а ти трябва да се включиш в битката на страната на своя господар. Да тръгваме.

Върнахме се в салона в малко по-добро настроение. Никаква депресия не беше в състояние да държи дълго Деби в прегръдките си.

Спрях до автомата за кафе да попълня запасите си от кофеин. Докато черната течност се стичаше в пластмасовата чашка, до мен се приближи Роб.

— Видя ли Ройтер?

— Не — казах аз с внезапно възбудено любопитство.

— Ами тогава погледни го. — И ми се ухили. Май имаше нещо лошо.

Върнах се на бюрото си и погледнах. На екрана течеше съобщение, че Конгресът обсъжда промяна в договора за двойното данъчно облагане на САЩ с Нидерландските Антилски острови — един истински данъчен рай и убежище за фирми, емитиращи облигации. IBM, „Дженеръл Електрик“ и AT&T бяха емитирали облигации чрез филиалите си на Антилските острови, също както и повечето от не толкова известните получатели на заеми.

Въздъхнах. Налагаше се да анализираме тези промени в данъчното облагане. Някой трябваше да прерови проспекта на всеки емитент от Нидерландските Антили в нашия портфейл. Къртовска работа.

— Деби? Току-що възникна една много интересна ситуация…

Деби ме прекъсна. С юридическото си образование и времето, което беше прекарала в административния отдел на „Де Джонг“, тя притежаваше уникална квалификация, и го знаеше.

— Знам какво искаш. Да прочета всеки проспект за Нидерландските Антили от дядо Адам до днес.

— Е, всъщност…

— Не отричай. Какво ли не правя за тази фирма! Галфони като теб гребат пари с лопати от тъпи сделки, а за мен остава най-долната работа.

Но пък изглеждаше в добро настроение, когато тръгна да дири проспектите.