Читать «Борсови игри» онлайн - страница 28

Пристигнаха точно в три. Трудно е човек да си представи две толкова различаващи се личности. Кеш вървеше отпред: промуши късото си, почти кръгло туловище през вратата на залата за конференции и изръмжа приветствия с дрезгавия си бруклински акцент. Кеш Калахан всъщност се казваше Чарлз Калахан и си беше изградил солидна репутация в Ню Йорк. И я бе доизградил, след като се бе преместил в Лондон. Беше „главният двигател“ в „Блуумфийлд Уайс“, което означаваше, че беше продал повече облигации, отколкото всеки друг от стотината търговски агенти във фирмата. Прякорът „Кеш“ бе получил заради големите суми, които изкарваше и които после очевидно прахосваше. Беше неистово влюбен в живота. Изпълваше с присъствието си всяка стая, в която влезеше. Чувството му за хумор и гърленият му кикот привличаха хората. Караше те да се чувстваш като негов пръв приятел, а това беше голяма чест — да бъдеш приятел на човек с толкова много приятели, които очевидно не са толкова важни за него, колкото ти. И на човек страшно му се искаше да направи нещо много приятно за Кеш, да му покаже, че цени необикновено високо дружбата му. И правеше бизнес с него.

Нямаше човек, който да не чувства магнетичното му привличане, дори и аз. Какво ли не правех, за да надвия това чувство. Не му вярвах. Едно, защото малките му сини свински очички изглеждаха отчуждени на мили от широката му усмивка и снежнобелите зъби. Докато се смееше с хората около себе си, тия упорити очички се стрелкаха навсякъде, и той претегляше всеки събеседник, дебнеше и най-малката възможност да продаде нещичко — каквото и да е. Друго, защото няколко пъти го бях заподозрял, че се мъчи да ме прекара. Без съмнение номерата му минаваха при другите клиенти, както нямаше съмнение и че те пак се връщат да правят бизнес с него.

И зад тази струя чиста енергия вървеше Кати. Беше висока и крачеше с малко неловка, ъгловата походка. Тъмната й коса беше плътно прибрана и вързана на тила. Беше облечена в бяла блуза от креп и очевидно скъп син костюм; носеше деликатни обици от ситни бисери. Фигурата й беше създадена да носи елегантни дрехи — стройна, дори слаба. Но най ме впечатлиха очите й — големи и кафяви, те внимателно избягваха всякакъв контакт с присъстващите. Чак сега разбрах какво искаше да каже Роб. Кати беше смесица от недосегаема красота и уязвимост и това го бе поразило дълбоко.

Още не бяхме седнали и Кеш започна:

— Пол, запознай се с новата ми колежка Кати Лейзънби. Кати, това е Пол Мъри, един от нашите най-добри клиенти. — Той ми се ухили широко. — Роб, ти се познаваш с дамата, нали?

Кати ни възнагради с пестелива усмивка, която едва се плъзна по ъгълчетата на устата й. Кимнах й, а Роб се усмихна глупаво и избърбори нещо неразбрано.

— Не са много клиентите ни, способни мигновено да оценят добрите случаи като този с шведския заем и да имат куража да се възползват от него, както направи Пол — продължи Кеш.