Читать «Борсови игри» онлайн - страница 27

Роб ме последва до бюрото и седна върху него с чаша кафе в ръка. Ухили се след отдалечаващата се Деби и започна да прелиства безцелно някои от изследванията, които бяха натрупал. Скучна работа. И той си имаше собствена купчина, която трябваше да преравя, стига да му дойдеше настроение за това.

— С какво мога да ти помогна? — запитах аз.

— О, няма нищо. Просто гледах — каза Роб, но след миг продължи: — Как е работата?

— Нищо съществено. Дреболии. А при теб?

— И при мен. Имаш ли някаква интересна работа днес?

— Както всеки ден. — Нямах намерение да му давам отчет.

Тишина. Роб прелисти още няколко страници и се изкашля леко.

— Не спомена ли, че днес чакаш Кеш Калахан с партньорката му?

Ето каква била работата значи.

— Да — отвърнах аз.

— Да не би да става дума за Кати Лейзънби?

— Май така се казваше. Защо питаш? — погледнах го аз с усмивка. Не беше трудно да отгатна. Роб изпитваше неуморна страст към жените. Но не обичайната страст, която изпитват повечето млади мъже. При него не ставаше въпрос само за физическо влечение. Роб беше перманентно влюбен. Колкото по-недостижим беше обектът на любовта му, толкова по-добре. В действителност всеки път, когато другата страна вече бе готова да му отвърне с взаимност, желанието му изстиваше и той скоро си намираше друг обект. Едва се бе съвзел след историята с Клер Дюамел. След като накрая бе успял да я убеди да вечеря с него, бе изгорял в пламъците на ревността, разпалени от непрекъснатите й разкази за приятеля й от Париж. Казала му, че Гастон е всичко за нея. И две седмици Роб беше неутешим.

Пренасяше енергията и ентусиазма си в области далеч от любовния му живот. Беше много емоционален борсов посредник. Имаше „нюх“ за пазара. Претендираше, че гледните му точки се базират на логиката, но това си беше чисто рационализиране от негова страна. Беше или лудо влюбен в пазара, или го ненавиждаше люто. Разбира се, беше невъзможно да сгреши, и когато сбъркаше, целият свят му беше крив. Все пак, подобно на Гордън, нашия „чартист“, Роб в по-голямата част от случаите познаваше, а това беше най-важното.

На пръв поглед човек трудно би казал, че е терзан от такива силни чувства. Беше съвсем обикновен — светлокестенява, почти руса коса, топчесто лице, възнисък. Но в прямотата, с която изразяваше чувствата си, имаше определен чар. Жените го намираха за „сладък“ и, изглежда, той ги привличаше, поне в началото. За последните няколко месеца аз също бях започнал да се привързвам към него. Имаше ли успех, всички го разбираха, но изневереше ли му късметът, беше по-добре човек да е по-надалеч от него. Срам ме е да призная, но често романтичните му свади ме развеселяваха — той беше неуморен в това отношение.

Роб се престори, че не забелязва изражението ми.

— Макулатурата винаги ме е привличала. Струва ми се, че срещата ще е интересна. Имаш ли нещо против, ако присъствам?

— Не, разбира се, че не — засмях се аз. — Тя е в три часа. Имаме достатъчно време да отскочим до магазина за цветя на ъгъла.

Роб се понамръщи, но не успя да прикрие разливащата се по лицето му усмивка. Очаквах тази среща с надежда. От една страна бях обзет от силното желание отново да се заровя в кредитните анализи, а, от друга, изпитвах любопитство да видя жената, възбудила толкова голям интерес у Роб.