Читать «Борсови игри» онлайн - страница 202
Майкл Ридпат
— Няма проблеми. Добре си дошъл. Разбира се, не мога да ти позволя да търгуваш, но ще ни бъде приятно да те видим сред нас. Всъщност и без това има няколко анализа, които можеш да направиш.
— Чудесно — казах аз. — Значи до утре сутринта.
Дотук добре. Сега беше наред Клер. Както и очаквах, с нея нямаше никакви проблеми, изгаряше от желание да помогне. При Дени се оказа доста по-трудно. Добре съзнавах, че искам много от него. Щеше да му се наложи да свърши много юридическа работа, за която, в случай че нищо не излезеше от плана ни, нямаше да получи и пукнат долар. Не мислех, че това, което се канехме да направим, е в действителност незаконно, макар и да беше доста съмнително. Разговаряхме близо час и половина преди Дени за мое най-голямо облекчение да склони.
А сега наред беше едно обаждане, което направих с голямо удоволствие. Набрах един номер в Лас Вегас.
— Офисът на мистър Ъруин Пайпър — обади се секретарката му. Гласът й излъчваше финес, учтивост и авторитетност.
Помолих да ме свържат с мистър Пайпър.
— Мистър Пайпър в момента отсъства. Бихте ли оставили съобщение?
Знаех, че достъпът до него няма да е от най-лесните, и затова бях обмислил съобщението си предварително.
— Разбира се. Предайте му, че е звънил Пол Мъри. Кажете му, че ако до два часа не ми се обади, ще позвъня в Комисията по хазарта на щата Невада, за да обсъдя сделката на мистър Пайпър с облигациите на американската компания „Джипсъм“ посредством неговата лихтенщайнска банка.
Не беше кой знае колко хитроумно, но имаше ефект. Само след десет минути Пайпър ми телефонира. Не повторих заплахата си — не беше необходимо. Помолих го учтиво да ми окаже съдействие. Обясних му защо това е в негов интерес, като му казах, че помогне ли на мен, помага и на себе си. Обясних му какво искам да направи.
Реакцията му ме изненада. Той дори прояви ентусиазъм.
— Разбира се, защо не? — каза Пайпър. — Положих много усилия сделката с „Таити“ да е изчистена от всякакви неясноти, и сега за малко тая история с „Тремънт Капитал“ да съсипе всичко, съградено от мен. Направо ще ми е приятно да го направя. И без това планирах да идвам скоро в Англия. А и не е зле вече да се изясним и повече да не ми дишаш във врата.
Уверих го, че ще забравя всичко, което съм научил за него. Обсъждахме датите и подробностите няколко минути и после се сбогувахме.
Позвъних на Кеш.
— Как се справи? — запита той.
— Всички искат да помогнат. А Пайпър дори изпита възторг, като чу предложението ми — казах аз. — Мисля, че намерих компанията, която ни трябва. — Казах му името й. — Можеш ли да разбереш как се търгува? Кой притежава облигациите, дали има агенти по продажбите, ще се излиза ли пазара в близките няколко дни, неща от тоя род.
— Окей. Ще ти се обадя.
Беше ми приятно пак да облека костюм. Усещах се напрегнат, но готов. Стигнах сградата на банката и взех асансьора до двайсетия етаж.
Малкият борсов салон замръзна при появата ми. Джеф, Роб, Гордън и Карън се втренчиха в мен за няколко секунди, после пак забиха глави в бюрата си. Хамилтън изобщо не ме забеляза. На бюрото на Деби седеше млад мъж с очила. Заместникът й. Зарадвах се, че Хамилтън още не е успял да намери заместник и на мен.