Читать «Борсови игри» онлайн - страница 201

Кати кимна загрижено.

— Да, ти още си на топа на устата. Пауел едва ли ще бъде впечатлен, ако му изтърсиш, че старият ти шеф, който те е изритал от работа, е убиецът на Деби.

— Освен това — добавих аз — искам да пипна лично това копеле за гърлото.

— Тогава какво ще правим?

— Ще върнем обратно парите на „Де Джонг“.

Двамата ме изгледаха глупаво.

— Връщаме парите на „Де Джонг“ — повторих аз. — И в процеса на връщането им правим достояние на всички участието на Хамилтън в тази афера. Пауел няма да има къде да мърда.

— Добре, всичко това е отлично и достойно — каза Кеш. — Но как, по дяволите, ще успеем да го постигнем?

— Мисля, че имам някаква идея. Оставете ме само да помисля.

И двамата замълчаха. Взрях се през прозореца и потънах в мисли.

Бях сигурен, че трябва да има начин.

Очертах им идеята си в зародиш. Обсъждахме я следващите няколко часа и накрая я изгладихме, като я превърнахме в приемлив план.

Качих се при Кати и Кеш в таксито им до „Блуумфийлд Уайс“. Изчаках в приемната им близо час. Накрая Кати се върна, награбила цял куп проспекти, годишни доклади, истории на движението на цените отпреди две години и доклади от най-разнообразни брокерски къщи, прилежно подредени в пет купчини. Зарових се в тях. Трябваше да подбера компания, която да е най-подходяща за плана ни. Трябваше да оглеждам всичко от три различни ъгъла: какво аз лично мисля за реалния проспект на компанията, какво би решил Хамилтън и как би реагирал пазарът. Трябваше да подбера много точно комбинацията от тези три съставки.

Прекратих заниманията си в три. Трябваше да направя няколко телефонни обаждания. Първото беше до „Де Джонг“. Вдигна Карън.

— Здравей, Карън. Пол се обажда. Как си?

Карън изглеждаше радостна да чуе гласа ми.

— Добре съм, а ти?

— Хамилтън там ли е?

Гласът й изведнъж стана много сериозен.

— Чакай да проверя.

Почаках няколко секунди и в слушалката прозвуча гласът на Хамилтън.

— Маккензи слуша.

Не бях подготвен за реакцията, която гласът му пробуди в мен. Беше чисто физическо отвращение: кръвта заби в ушите ми, кожата по цялото ми тяло в миг настръхна. Догади ми се. С разума си бях осъзнал, че Хамилтън ме е предал. Но до този момент не бях осъзнал колко дълбока емоционална реакция бе предизвикало у мен това.

— Здравей, Хамилтън. Пол се обажда.

— А, Пол, как си?

— Да кажем, че съм добре. Исках да те питам нещо.

Почти усетих как Хамилтън се напрегна на другия край на телефона.

— Какво има?

— Бих искал да знам дали мога да дойда в офиса да си отработя периода на предизвестието? Досега нямам някакъв особен успех с намирането на работа на пазара за облигации, така че се насочих към банковото дело. Много ми е необходимо да си повиша знанията по работата с кредити. А и освен това ми писна да стоя по цял ден вкъщи.

Последва секунда пауза, докато Хамилтън обмисляше молбата ми.