Читать «Борсови игри» онлайн - страница 200

Аз знаех отговора. Знаех как работи умът му.

— Хамилтън смята, че животът е единствено движение на пазарите и парите. Той е обсебен от мисълта да прави пари. Но не парите са най-важното за него, а самият акт на печеленето им. И той обича да поема рискове. Сигурно му е дошло до гуша от старомодната почтена търговия, искал е нещо далеч по-възбуждащо. И така е изработил съвършеното престъпление. Открадва десетки милиони долари, без никой да заподозре нищо. Сигурно е изпаднал в делириум след успеха си — добавих горчиво.

— Защо да краде, след като леваците сами си опразват джобовете всеки ден? — озадачено се обади Кеш.

Това беше вярно — Кеш никога нямаше да почувства липса на пари, защото всяка минута на света се раждаше по един глупак.

— А ти? — запита Кати. — Как те е оставил да душиш около него толкова дълго?

— Предполагам, че не е имал избор — отвърнах аз. — Щом вече бях заподозрял, че има нещо нередно, щях да почна да задавам въпроси. По-малката злина в случая е било това да става под негов контрол, отколкото да ме остави да си разигравам коня сам. Той успя да ме убеди да не казвам на никого какво съм открил, под претекста да не разтревожим мошениците, които могат да се покрият, и по този начин да се простим с парите на фирмата. Трябва да призная, че майсторски успя да ме заблуди. Предполагам, че всичките му истории за адвокатите на Нидерландските Антили са пълна измишльотина. Той не е ходил никъде.

— Но защо не те е убил, както е сторил с Деби?

— Не мога да знам със сигурност… Предполагам, че двама мъртви служители на фирмата за по-малко от месец биха вдигнали голям шум. — А може би наистина беше изпитвал някакви симпатии към мен. Гордостта ми, че бях любимото протеже на Хамилтън, още не искаше да се предаде. Усетих нов прилив на отвращение. Как съм могъл да се възхищавам на такова чудовище!

Въпреки всичко се бе опитал да ме спре и почти беше успял. Изведнъж и разследването около ценните книжа на „Джипсъм“ си дойде на мястото.

— Бериман ми каза истината. Хамилтън изобщо не е сключвал споразумение с Асоциацията по ценните книжа — казах аз.

Кати ме изгледа озадачено.

— Той използва разследването на Асоциацията за сделките ми с акциите на „Джипсъм“ като повод да ме изхвърли от „Де Джонг“. И след като се озовах на улицата, за него не е представлявало никакъв проблем да пусне слуха, че са ме хванали да търгувам с вътрешнофирмена информация, та никой търговец със здрав разум на пазара за облигации да не ме вземе на работа. Но и това не му се е видяло достатъчно. За да се подсигури допълнително, принуждава по някакъв начин Роб да ме изкара заподозрян в убийство, след което се вмъква в апартамента ми и подхвърля обицата на Деби, която е паднала, докато се е борел с нея, за да я блъсне в реката.

— Но защо Роб ще му играе по свирката?

Не можех да отговоря на този въпрос.

— И какво ще правим сега? — запита Кеш.

— Да отидем в полицията? — предложи Кати.

Поклатих глава.

— Не можем. Нямаме никакви доказателства. В мига, в който Хамилтън усети, че е под наблюдение, „Де Джонг“ ще каже сбогом на парите си. И не забравяйте обстоятелството, че аз съм все още човекът, когото Пауел изгаря да тикне зад решетките. Не е лесно да се откаже от цялата си досегашна линия на поведение и да признае, че е сгрешил.