Читать «Борсови игри» онлайн - страница 182

Дремех под топлото слънце върху студената трева на брега, когато усетих нещо нежно да ме гъделичка около носа. Кихнах и отворих очи. Кати лежеше до мен и се опитваше да пъхне в носа ми дълга тревичка. Протегнах вяло ръка да я сграбча, но тя се дръпна и се засмя. Лицето й беше само на педя от моето. Големите й кафяви очи блестяха възбудено на слънцето. Устните й постепенно станаха сериозни. Протегнах се и ги привлякох до моите. Целунахме се плахо първия път, но след малко вече я прегръщах силно. Кати изведнъж се дръпна, леко усмихната, отметна коса от лицето си и отново ме целуна, този път вече жадно. И точно в този момент някой изкряска почти над главите ни:

— Бенсън, веднага тук! Веднага идвай, шибано куче!

Разсмяхме се и се пуснахме. Кати се изправи.

— Хайде, остават ни още три мили до колата.

— Окей — въздъхнах аз и станах.

Обратният ни път покрай потока мина в тишина. Едва когато стигнахме другия край на долината, Кати се обади:

— Мъчно ми е за Деби.

Още една трудна тема.

— Не я познавах много отблизо — продължи Кати. — А ти? — Тя ме изгледа въпросително.

Разбрах какво има предвид и се усмихнах.

— Не, не съм бил толкова близък с нея. Но се разбирахме много добре. Харесваше ми.

Изминахме още няколко метра. Кати се обади пак:

— Какво се случи с нея?

— Какво искаш да кажеш?

— Нали твърдяха, че се е самоубила, но това не може да е вярно. А нещастен случай пък е изключено.

— Хм — казах аз.

— Ти знаеш какво се е случило в действителност, нали? — запита Кати.

Кимнах.

— Ще ми разкажеш ли?

Поех дълбоко въздух. Внезапно ми се прииска да й разкажа всичко. Ама страшно много.

— Да.

Вървяхме по стръмния склон на хълма. Изчаках да стигнем билото и спрях. Хвърлих поглед към ручея, който кротко ромолеше през малката долина. Спокоен и мирен английски кът.

— Убиха я.

— Така и предполагах — изрече спокойно Кати. — Знаеш ли кой го е направил?

— Не. Отначало си мислех, че е Джо Финли, но той на два пъти отрече. Повярвах му.

— О! А защо са я убили?

— Мисля, че знам.

Разказах й всичко, което бях открил: за несъществуващата гаранция на „Хоншу Банк“ към „Тремънт Капитал“; за това, как бях разбрал, че Деби е открила измамата преди мен. Разказах й за разследванията ми в Ню Йорк, за сблъсъка ми с Джо в Сентръл Парк, за кредитно-спестовната банка „Финикс Просперити“ и за нейната инвестиция в „Таити“.

Кати ме слушаше с широко разтворени очи.

— По какъв начин са свързани всички тези компании?

— „Тремънт Капитал“ емитира облигации на стойност четиридесет милиона долара с фалшива гаранция от „Хоншу Банк“. След това Кеш продава двайсет милиона от тях на „Де Джонг“; заради тази фалшива гаранция Хамилтън не проверява подробно документацията. После Кеш продава останалите двайсет милиона на „Харцвайгер Банк“ в Швейцария. Хер Дитвайлер без съмнение е бил подкупен по някакъв начин, за да извърши покупката. По всичко изглежда, че и Кеш е затънал до гушата в тая измама. Нали двамата с Вайгел са стари дружки… Четиридесетте милиона, събрани от частната сделка, са използвани за закупуване на основния пакет на „Финикс Просперити“, или „Машината за пари на Чичо Сам“. Посредством този допълнителен капитал „Финикс Просперити“ успява да вземе назаем големи суми с правителствена гаранция. Тя на свой ред възнамерява да инвестира тези пари в голям брой предприятия с висок риск и висок доход. Едно от първите й предприятия е закупуването на двайсет процента от хотела „Таити“ на Ъруин Пайпър. — Спрях да си поема дъх. — Дотук добре. Обаче след тази стъпка нещата нещо се закучват. Първо, Грег Шофман заподозира нещо. Звъни в „Хоншу Банк“ и открива, че такава гаранция просто няма. Не знам какво още може да е разбрал или как са усетили, че ги е разкрил. Но е бил убит, вероятно от Вайгел, като после тялото му беше открито близо до къщата на Вайгел. Следващият подред е Деби Чейтър, която също заподозира нещо. Убиват и нея.