Читать «Борсови игри» онлайн - страница 184

— Настина ли? Това е изненада. Бях сигурен, че Кеш непременно е знаел за предстоящото поглъщане на „Джипсъм“. — Размислих над тази нова информация и се опитах да я свържа с това, което вече знаех. Направо не можех да си представя Кеш като агент с принципи по продажбите на облигации.

— Явно са разследвали и всички останали, замесени в случая — каза Кати.

— Имаш предвид мен ли?

— За теб не съм чула. Но предполагам, че и ти си бил в списъка на заподозрените. В петък вечер при нас идва полицай, който разпитва за теб.

— Полицай ли? Сигурна ли си? Да не е бил човек от Асоциацията по ценните книжа? — А си бях мислил, че сделката, която Хамилтън беше сключил с Асоциацията, беше те повече да не ме преследват, ако „Де Джонг“ се съгласяха да ме уволнят.

— Да, сигурна съм. Казва се Пауел. Инспектор Пауел. Задаваше много въпроси за теб и Деби.

Сега вече ставаше наистина странно. Та нали инспекторът ми беше казал, че е приключил следствието по смъртта на Деби? От къде на къде ще разпитва за мен? Много странно.

Продължавахме да вървим напред. Селцето, където бях паркирал колата си, вече се виждаше; на стотина метра от него върху един малък хълм се издигаше четвъртитата сграда на църквата. „Тук сигурно е имало езическо капище, преди да дойде християнството“ — помислих си разсеяно аз.

— А сега какво ще правим? — запита Кати.

— С кое?

— Със смъртта на Деби. С „Тремънт Капитал“. С „Финикс Просперити“.

— Нищо.

— Нищо?

— Защо да съм длъжен да правя нещо? Какъв смисъл изобщо има? — троснах се аз.

— Дрън-дрън — каза тя. Изгледах я, а тя повтори сърдито: — Дрън-дрън.

— Какво имаш предвид?

— Време е да се стегнеш, Пол. Знам добре какво се е стоварило на главата ти. Но някой или някои са откраднали четиридесет милиона долара и са убили двама души, за да го прикрият. Ако ти вдигнеш ръце, това означава те да се измъкнат живи и здрави. Няма да позволиш това да се случи, нали?

Беше разгневена. Очите й пламтяха като факли, бузите й горяха. Но аз имах чувството, че повече се ядосва на решението ми, отколкото на мен. Повдигнах рамене.

— Абсолютно права си.

Тя се усмихна и ме хвана за ръката.

— Добре. Ще ти помогна. Какво ще предприемем като начало?

— Мисля, че трябва да поговоря с Хамилтън, но просто не мога да си представя как ще ида при него с цялата тази гадост около „Джипсъм“, легнала на плещите ми.

— Разбирам какво имаш предвид — произнесе Кати. Внезапно една мисъл я стресна. — Щом са снели всички обвинения от Кеш, тогава не би ли трябвало да оправдаят и теб? Имам предвид, че ако той не е злоупотребил с вътрешнофирмена информация, тогава как би могъл да ти я предаде?

Втренчих се в нея. Беше напълно права. Надеждата отново стопли сърцето ми.

— Позволи ми да поговоря с Кеш за теб. Сигурна съм, че ще ме разбере и ще помогне.

— Не мисля, че това е добра идея — казах аз.

— Виж, аз съм напълно сигурна, че той няма нищо общо с убийството на никого, да не говорим за Деби Чейтър. Нека да поговоря с него.

— Добре — отстъпих аз. — Но не споменавай нищо за работата с „Тремънт Капитал“.