Читать «Борсови игри» онлайн - страница 13

Отворих куфарчето си и хвърлих върху бюрото материалите, които бях преглеждал предната нощ.

— Само не ми казвай, че тия неща наистина ти доставят удоволствие — произнесе Деби и посочи една брошура с фирмения знак на „Блуумфийлд Уайс“. После заобиколи бюрото ми и я вдигна. — „Най-променливото нещо. Или как информацията се разпада с течение на времето“. От Джордж Фойхтвангер, доктор на науките. Това ми звучи като върха на глупостта. — Тя отвори брошурата на страница, покрита с дълги уравнения, всяко едно пояснено с чудовищни изречения. — Е, добре, умнико, я ми кажи какво означава това? — Деби заби пръст в една особено дълга върволица от цифри и гръцки букви.

— Означава: „Добро утро, Пол, да ти донеса ли чашка кафе?“ — казах аз.

— А това означава: „Иди си го налей сам, мързеливо копеле такова“ — каза тя, сочейки следващото уравнение. Захвърли изследването върху бюрото ми и се отправи към автомата за кафе.

Деби ми харесваше. Бяхме колеги само от два месеца, но дори в такъв кратък срок успяхме да се сработим. Тя си мислеше, че съм прекалено отдаден на работата си, а аз — че тя не е достатъчно отдадена на нейната. Но пък умееше да интерпретира незначителните колебания на пазара за облигации в трайна перспектива. Беше страшно забавна и човек просто не можеше да остане сериозен в компанията й.

Беше на двайсет и пет, дребничка, със светлокестенява коса, вързана на конска опашка. Килограмите й бяха мъничко над нормата, но пък това й придаваше мекота, която привличаше. Широката усмивка никога не слизаше от устните й, а искрящите й светлокафяви очи и за миг не се спираха на едно място.

По образование беше юрист. След две години скука в някаква второстепенна адвокатска кантора й дошло до гуша от правото и постъпила на работа в „Де Джонг и Ко“. Но и тук не успяла да се отскубне напълно, защото прекарала първите години в нашия „заден“ офис, посвещавайки се на юридическата организация на нашите фондове и на съблюдаването на потока от нови предписания и наредби, целящи да уверят обществото, че не се облажаваме дори и с едно пени от парите на клиентите си. Накрая бе успяла да убеди Хамилтън да я вземе като младши борсов посредник. Макар и да създаваше впечатлението, че не върши почти нищо, възприемаше бързо.

Разбираше се добре с всички от фирмата. Дори Джеф Ричардс не можеше да устои на закачките й. Единствено Хамилтън, изглежда, изпитваше противоречиви чувства към нея. За него пълното себеотдаване беше закон.

Хвърлих поглед към брошурата на бюрото. Деби случайно бе улучила точно онова място в нея, където вече окончателно бях изтървал нишката на съжденията на доктор Фойхтвангер. Предната нощ си бях блъскал главата час и половина и накрая вдигнах ръце. Макар че статията нямаше пряко отношение към нашата работа, имах голямо желание да науча колкото е възможно повече за пазара на облигации. Знанията за пазара на облигации, които човек може да усвои от книгите, са крайно ограничени, но въпреки това страшно исках да ги овладея. Колкото и да беше сложна или забъркана статията, щях да изцедя от нея всичко, което знаеха другите борсови посредници и управители на финанси.