Читать «Борсови игри» онлайн - страница 11

Джеф Ричардс беше най-старшият с две десетилетия опит в инвестирането в ценни книжа. Работата му беше да преценява накъде ще тръгнат валутните курсове и лихвените проценти и да преструктурира по съответния начин портфейлите си. С благия си характер и академичния подход към пазарите, той почти винаги имаше успех. В тази дейност му помагаше Роб Грийнхалф, който освен това отговаряше и за управлението на позициите в недоларови облигации. Беше приблизително на моята възраст и с двегодишен стаж във фирмата. Имахме си също така и един чартист, Гордън Хърли. Той използваше техническия анализ на старите цени, за да прогнозира бъдещите. На мен това ми изглеждаше почти като гледане на кафе, но в повечето случаи Хърли наистина познаваше.

Моята работа беше да следя доларовата част от портфейла, която представляваше повече от половината ни фондове. Това беше в ресора на Хамилтън и идеята беше след време аз и Деби, чийто стаж беше още по-малък и от моя, да поемем неговата роля. В настоящия момент Деби се занимаваше предимно с управлението на фирмата и правната документация, както и с някои от по-неотговорните борсови дейности. Всички ползвахме услугите на нашата секретарка Карън — едно спокойно, но много оправно момиче на двадесет години.

От шест месеща бях част от този екип, който страшно ми харесваше.

Продължих по Бишопсгейт, докато стигнах Колониалната банка — висока черна сграда, покрита със стъкло. Тъй като щастието й бе изневерило, тя вече нямаше нужда от толкова много работни помещения и даваше под наем горните етажи. „Де Джонг“ заемаше двайсетия, само на два под покрива. Пристъпих от асансьора в покритата с плюш и полиран махагон приемна, пълна със скъпи книги в кожени подвързии и гравюри от осемнайсети век, изобразяващи стари търговски маршрути и изящни чайни клипери с вдигнати платна. Стаята създаваше впечатление за тежест и авторитет, за богатство, спечелено преди столетие от финансистите на търговска империя чрез консервативни решения за инвестиции, вземани в спокойна обстановка. В действителност фирмата съществуваше едва от двадесет години и парите на клиентите й всеки ден се рискуваха на пазара за ценни книжа от Хамилтън и екипа му зад вратите от дъбово дърво.

Минах през тях и влязох в борсовия салон на „Де Джонг и Ко“. Той беше много по-малък от салоните на инвестиционните банки или брокерските къщи, търгуващи ценни книжа двадесет и четири часа в денонощието. Като една относително малка инвестиционна институция, „Де Джонг“ нямаше много хора. Макар че фирмата беше с по-големи активи от останалите инвестиционни компании, тя не търгуваше денонощно. Ние купувахме или продавахме облигации само когато имахме ясен поглед върху пазара.