Читать «Борсови игри» онлайн - страница 14

Деби се върна с две пластмасови чашки, пълни с гъсто черно кафе. Връчи ми едната, седна на бюрото си и разгърна раздела на „Файненшъл Таймс“ с прегледа на телевизионните програми. До края на деня щеше да изчете и „Файненшъл Таймс“, и „Таймс“, и „Мейл“.

Една от линиите ни замига. Беше Кеш.

— Брей, момчета, вие от „Де Джонг“ наистина сте родени с късмет — започна той. — Вчера ви осигурих най-сладката търговийка, която може да си представи човек. Днес пък ви вадя от калта.

— И каква е тази кал? — полюбопитствах аз, леко разтревожен. Не знаех, че може да сме загазили. Прекарах през ума си най-различни сделки с ценни книжа, за да разбера какво има предвид.

— Имам оферта за вашите „Джипсъм“ — заяви Кеш почти триумфално. — Предлагам цена 80 за всичките ви облигации.

— Задръж малко — казах аз. Не бях наясно какво има предвид. После обаче, преравяйки купчината хартии върху бюрото си, измъкнах необходимия портфейл. В един от нестандартните пакети акции фигурираше „Американска компания «Джипсъм», 9% 1995“. Датата на покупката беше отпреди три години, а цената — 96.

Затиснах слушалката с ръка, облегнах се на стола и извиках:

— Хей, Джеф!

Той вдигна поглед от компютъра си, малко раздразнен, че преча на анализите му.

— Да?

— Знаеш ли нещо за половин милион долара от американската „Джипсъм“? Изглежда, че сме ги закупили преди три години.

Джеф за момент сбърчи чело.

— Да, мисля, че се сещам какво имаш предвид. Не са сред най-добрите позиции на Хамилтън. Мисля, че ги закупи близко до номинала. Тогава компанията беше загазила и за последен път се появиха на борсата на цена шейсет.

— Предлагат ми 80 — казах аз.

— Значи приемаш.

Обмислих го за момент. Щом Кеш така изведнъж предлагаше 80 за облигация, търгувана за 60, значи явно знаеше нещо, което не ми беше известно.

— Има ли нещо, което трябва да знам за „Джипсъм“? — запитах Кеш.

— Нищо, поне доколкото на мен ми е известно. Миналата година Хамилтън се скъса да ми иска добра цена за тази позиция. Е, накрая клекнах. Ще остане доволен, щом разбере.

Това е стара тактика, прилагана от търговците спрямо младите управители на портфейли, когато шефовете им отсъстват. Казваш на младока какво щял да направи шефът му в подобна ситуация и го убеждаваш, че е по-рисковано да не направи дадена сделка с ценни книжа, отколкото да я направи. Аз самият се бях хващал на тази въдица един или два пъти през първите ми месеци. Хамилтън ми беше изнесъл цяла лекция за това как винаги трябва да се осланям на собствената си преценка и никога да не вярвам на другите, които се мъчат да ме убедят за възгледите на шефа ми.

— Хм — казах. — Ще ми трябва малко време да обмисля нещата. Ще ти се обадя.

— Добре, но го направи тази вечер. Утре може да свалят офертата — каза Кеш.

— Окей. Ще ти се обяда днес следобед — казах аз и затворих.

Трябваше ми още информация за „Джипсъм“. Станах от бюрото и се запътих към библиотеката в дъното на борсовата зала.

„Библиотека“ всъщност е твърде претенциозно име за едно тясно килерче. А и книги почти нямаше. Стените бяха покрити с шкафове чак до тавана, насред стаичката имаше компютър, свързан със сървър за всевъзможни бази данни. Алисън, нашата библиотекарка на непълен работен ден, отсъстваше, но аз знаех как да се оправя сред привидния хаос от безброй източници на информация. След двайсет минути държах в ръцете си проспекта за облигациите на „Джипсъм“ с които разполагахме, и доклади от борсови посредници за компанията. Също така разпечатах на принтера сметките за последните пет години и сводките от пресата за изминалата година.