Читать «Борсови игри» онлайн - страница 10

И когато във „Файненшъл Таймс“ зърнах една обява, че се търси младши борсов посредник, съчиних една работна автобиография и я изпратих на адреса. Обявата гласеше, че една малка фирма за управление на фондове, „Де Джонг и Ко“, търси човек с добър опит в работата с кредити, когото да обучат да управлява портфейли. След още две седмици сиво ежедневие получих отговора им. Искаха да се срещнат с мен! Хората, с които се запознах по време на интервютата, ми харесаха. Видяха ми се блестящи и дружелюбни, хора, от които бих могъл да науча много.

Особено бях впечатлен от човека, под чието ръководство щях да работя, Хамилтън Маккензи. Беше слаб, строен шотландец със среден ръст, гонеше четиридесетте. Преждевременно посивялата му коса изглеждаше винаги току-що подстригана, а брадата му беше късо и прилежно оформена. Сините му очи изглеждаха хладни и безучастни до момента, в който ги втренчеше в някого. Тогава сякаш се превръщаха в чифт бургии, които се забиваха дълбоко в мозъка ти, изваждаха всичко наяве и го преценяваха безпогрешно. Хамилтън наистина имаше вид на човек, чийто разум непрестанно щрака, преценява и пресмята. Отначало това малко ме изплаши и ми подейства доста сковаващо. Но той се оказа превъзходен учител. Виждаше нещата ясно и умееше да ги обяснява по същия начин. Често ме караше да се чувствам като идиот, че не съм успял да стигна до неговите заключения, но винаги отделяше време да ми обясни как самият той е стигнал до тях. Критиката му, макар и рязка, винаги беше конструктивна и той беше твърдо решен да ме обучи на всичко, което знаеше за управлението на портфейлите.

А знаеше много. Имаше репутацията на вдъхновен привърженик на рисковете. Голяма част от съвременните теории за управление на портфейли специално подчертават безнадеждността на опитите за преборване на динамични пазари и много мениджъри на портфейли се придържат към следването или изпреварването на реакцията на пазара. За Хамилтън всичко това беше повече от нелепо. Според него институциите, които доверяваха на „Де Джонг“ да им управлява парите, плащаха таксата си за идеите. Той смяташе за свой дълг да увеличава максимално парите на клиентите по всички възможни начини. Това означаваше да поема рискове, големи рискове. Но не рискуваше безразсъдно. По-скоро изчакваше появата на съблазнителни възможности, анализираше всички рискове, избягваше или се подсигуряваше срещу колкото е възможно повече, и чак когато беше сигурен, че шансът е на негова страна, действаше. Клиентите на „Де Джонг и Ко“ бяха доволни от резултатите и му доверяваха още пари.

Фирмата беше основана от Джордж де Джонг преди двадесет години. Първоначално бе управлявала авоарите на известни благотворителни тръстове. За осемте години, откакто Хамилтън бе постъпил на работа, бе привлякла клиенти отвъд океана, особено от Япония, с което бе събрала финансови средства за управление, възлизащи на два милиарда лири стерлинги. През последните пет години мистър Де Джонг, който наближаваше шейсетте, беше започнал да идва на работа само три пъти седмично, но все още контролираше нещата изцяло и си докарваше изключително висок доход. Средствата се инвестираха в облигации с широк спектър от валути, чието управление беше оставено изключително в ръцете на Хамилтън. Под неговото ръководство работеха шестима души, в това число и аз.