Читать «На плажа Чезъл» онлайн - страница 24

Дълбоко в себе си Флорънс смяташе, че Съветският съюз, въпреки всички свои грешки — тромавост, неефективност, предохранителни действия (със сигурност бе това, а не зли помисли), — е в основата си благотворна сила в света. Той се бореше и винаги се беше борил за освобождаването на потиснатите и се съпротивляваше на фашизма и на щетите от алчния капитализъм. Сравнението с нацистка Германия я отвращаваше. Тя отгатваше в схващанията на Вайълет типичните черти на проамериканската пропаганда. Бе разочарована от майка си и дори го казваше.

А схващанията на баща й отговаряха точно на това, което можеше да се очаква от бизнесмен. Думите, които избираше, зазвучаваха малко по-остро след половин бутилка вино. Харолд Макмилън бил глупак, че предавал империята без бой, бил голям глупак, че не налагал на профсъюзите да приемат ограничения в заплатите, и много голям глупак за това, че смятал да протяга ръка на европейците, молейки ги да се присъедини към зловещия им клуб. На Флорънс й беше по-трудно да противоречи на Джефри. Не можеше да се отърси от неловкото си чувство за дълг към него. Сред привилегиите от детството й бе любезното внимание, което й оказваха и което трябваше да е насочено към някой брат — несъществуващия син. Предното лято баща й редовно я бе извеждал с хъмбъра си, за да може да вземе шофьорска книжка веднага след двайсет и първия си рожден ден. Скъсаха я. Уроци по цигулка от петгодишна възраст, летни курсове в специално училище, уроци по ски и по тенис, както и по каране на самолет, които тя упорито отказваше. И после пътешествията — само двамата, на походи в Алпите, в Сиера Невада и в Пиренеите, както и специалните награди — кратките бизнес пътувания с преспиване за една нощ в различни европейски градове, където тя и Джефри винаги отсядаха в най-луксозните хотели.