Читать «На плажа Чезъл» онлайн - страница 23

По-малката й сестра също изпъваше нервите й с новопридобития си кокни говор и с добре отработената си тъпота пред пианото. Как можеха да изпълнят желанието на баща си да му изсвирят някой марш от Суза, когато Рут твърдеше, че не можела да отмери четири удара в такт?

Както винаги, Флорънс успяваше майсторски да прикрие чувствата си от семейството си. За това не се искаше някакво усилие — тя просто напускаше стаята, когато бе възможно да го направи не демонстративно, и по-късно се радваше, че не е казала на родителите си или сестра си нещо горчиво или обидно — в противен случай би стояла будна цяла нощ, разяждана от чувство за вина. Постоянно си напомняше колко много обича семейството си, обричайки се на още по-дълбоко мълчание. Знаеше много добре, че хората се карат, дори се карат бурно, след което се сдобряват. Но не знаеше как да започне — просто нямаше дарба за разреждащите напрежението кавги и съвсем не можеше да повярва, че изречените тежки думи могат да се вземат назад или забравят. По-добре бе да не усложнява нещата. Така че, когато се чувстваше като герой от вестникарски комикс, от чиито уши излиза пара, можеше да упреква единствено себе си.

Имаше също и други тревоги. Трябваше ли да кандидатства за някоя второстепенна позиция в провинциален оркестър — едва ли би имала късмета да я приемат в Симфоничния на Борнмут, — или трябваше още една година да зависи от родителите си, по-точно от баща си, докато подготвя струнния си квартет за първия му ангажимент? Последното би означавало да живее в Лондон, а тя не искаше да моли Джефри за още пари. Челистът, Чарлс Родуей, й бе предложил стаята за гости в къщата на родителите си, но той бе мрачен, прочувствен младеж, който й отправяше втренчени и дълбокомислени погледи над статива. Ако заживееше в дома му, щеше изцяло да зависи от него. Флорънс знаеше, че само да поиска, може да започне постоянна работа в едно трио тип „оркестър в зимна градина“ в западнал грандхотел, южно от Лондон. Нямаше скрупули относно вида музика, който ще трябва да свири — никой нямаше и да я слуша, но някакъв инстинкт или чисто и просто снобизъм я бе убедил, че не може да живее в или близо до Кройдън. Внушаваше си, че резултатите от изпитите ще й помогнат да вземе решение, поради което — също както Едуард в залесената хълмиста област на петнайсет мили източно от нея — прекарваше дните си в нещо като преддверие, очаквайки тревожно започването на живота си.

Завърнала се след годините в колежа променена от ученичеството си по начин, който сякаш никой у дома й не забелязваше, Флорънс започваше да осъзнава, че родителите й имат доста спорни политически възгледи и поне в това отношение си позволяваше да изразява открито несъгласието си на масата, по време на вечеря, в споровете, които продължаваха до късно в дългите летни вечери. Това бе един вид освобождаване, но подобни разговори също засилваха общото й нетърпение. Вайълет искрено се интересуваше от членството на дъщеря си в Кампанията за ядрено разоръжаване, въпреки че за Флорънс бе голямо изпитание да има майка-философ. Дразнеше я спокойствието на майка й или по-точно престорената тъга, която демонстрираше, докато изслушваше дъщеря си, а после съобщаваше собственото си мнение. Майка й твърдеше, че съветските управници са цинични тирани, говореше за Съветския съюз като за жесток и безсърдечен държавен апарат, отговорен за невиждан геноцид, чиито мащаби надвишават дори тези на нацистка Германия, както и за огромна, слабо позната мрежа от лагери за политически затворници. Споменаваше и за показни съдебни процеси, за цензура, за липса на законност. Съветският съюз погазвал човешкото достойнство и основните човешки права, бил потисническа окупационна сила в съседни страни — сред университетските приятели на Вайълет имаше унгарци и чехи, — бил експанзионистки по идея и трябвало да му се противостои, точно както някога на Хитлер. Ако не можело да му се противостои, понеже сме нямали необходимите танкове и хора за защита на северногерманската равнина, то тогава трябвало да бъде възпрян. Два месеца по-късно по повод издигането на Берлинската стена щеше да изтъква колко е била права — комунистическата империя вече бе станала един огромен затвор.