Читать «На плажа Чезъл» онлайн - страница 26

Много седмици по-късно, през един друг горещ ден двамата наеха плоскодънна лодка и тръгнаха нагоре по река Черуел към пъба „Ръцете на Виктория“, после се върнаха надолу, към навеса за лодките. По пътя спряха край група глогови храсталаци и легнаха на брега в дълбоката сянка; Едуард лежеше по гръб и дъвчеше стръкче трева, а Флорънс бе облегнала глава на рамото му. По време на една пауза в разговора се заслушаха в плискането на вълничките и в приглушеното почукване на полюшващата се лодка в дънера, край който бе оставена на пристан. От време на време лекият бриз довяваше успокоителния, ефирен звук от движението по Банбъри Роуд. Един дрозд изпълняваше сложни мелодии, повтаряйки всяка фраза с голямо внимание, после песента му замря в горещината. Едуард работеше на няколко места, най-вече като домакин в един клуб по крикет. Тя отдаваше цялото си време на квартета. Свободните им часове невинаги съвпадаха и затова бяха още по-ценни. Сега, през този откраднат неделен следобед, знаеха, че прекарват един от последните дни на истинското лято — вече бе началото на септември и листата и тревите, макар и все още недвусмислено зелени, изглеждаха изнурени. Разговорът отново се върна към онези моменти — сега вече обогатени от личната им митология, — когато погледите им се бяха срещнали за първи път.

В отговор на въпроса, който Едуард бе задал няколко минути по-рано, Флорънс най-после отвърна:

— Защото не носеше сако.

— Е, и?

— Хм. Беше с широка бяла риза, почти измъкната от панталона, и с навити до лактите ръкави…

— Глупости.

— И носеше сиви фланелени панталони с кръпка на коляното, както и опърпани гуменки, които започваха да се разпадат на пръстите. И имаше дълга коса, която почти ти покриваше ушите.

— И още защо?

— Защото погледът ти беше малко див, като че ли тъкмо се беше бил с някого.

— Цяла сутрин бях карал колело.

Тя се понадигна на лакът, за да вижда по-добре лицето му, и двамата впериха погледи един в друг. За тях бе все още ново и вълнуващо изживяване да се гледат в очите в продължение на цяла минута, без смущение или ограничение. Той си каза, че това бе възможно най-близкото нещо до любенето. Тя дръпна тревичката от устата му.

— Голямо си селянче!

— Хайде, казвай. Какво още?

— Добре. Защото се спря на входа и се огледа наоколо така, сякаш всичко е твое. Беше горд. Не, искам да кажа дързък.