Читать «Посредникът» онлайн - страница 6

Нали разбирате, бях пристигнал в апартамента с очакването да видя труп, но въпреки това зловонието и гледката ме потресоха. Хуанита може да е очаквала разхвърлян апартамент, но не и мъртъв клиент, особено пък в такова ужасно състояние, а още по-малко проверка дали има зелена карта.

Опитах се да си представя момента, когато тя влиза в спалнята, може би привлечена от миризмата, помъкнала кофа за чистене, четка за прах или някакъв друг инструмент на занаята си. Отваря вратата, прекрачва вътре и що да види: чисто гол мъж, проснат по гръб, с омотани около краката чаршафи. На нощното шкафче има пълна чаша вода, а на пода до леглото се валя купчина дрехи: черни чорапи, бели боксерки, смачкани кафяви мокасини, костюм, бяла полиестерна риза и убийствено грозна вратовръзка — на зелени и кафяви ивици, с летящи птички. Много безвкусно, но по всичко личи, че с тези дрехи е бил на работа предния ден. За наблюдателното око това е своеобразна улика.

Освен това изпод леглото се подаваше само ъгълчето на ожулено кожено куфарче, от което не откъсвах очи — причините ще обясня по-късно.

Всъщност аз дори неусетно пристъпих натам, лекичко сложих крак върху куфарчето и натиснах. Съдържанието изглеждаше твърдо и плоско — дебел бележник или може би лаптоп. После избутах куфарчето по-далеч под леглото и за да разсея мис Тран, посочих купчината дрехи.

— Съблякъл се е набързо.

— Ами… обзалагам се, че не му е било до сгъване и подреждане.

Кимнах. Знаех, че от гледна точка на поведението това донякъде съвпада със самоубийството, а донякъде — не. Застанали пред бездната на небитието, хората се съсредоточават единствено върху настоящия миг и напълно забравят за утрешния ден, защото за тях той няма да дойде.

Но, от друга страна, самоубийците рядко са тъй забързани и немарливи. Първо, те вече са господари на съдбата и участта си. Някои се борят с изкушението, други се наслаждават на момента. Каквато и смес от страдания да ги е довела дотук, сега тя ще бъде прогонена, заличена… завинаги. Настава покой, може би дори миг на съзерцание. Някои съчиняват обяснителни, гневни или извинителни писма; мнозина стават удивително спокойни и превръщат действията си в ритуал.

Веднъж един познат психиатър ми обясни всичко това и добави, че конкретният метод на самоубийство често разкрива много за настроението и душевното състояние на жертвата.

Мъртъвците не говорят, както са казвали някога ония симпатяги, пиратите. Но в много случаи ни оставят пътеводни послания.

Един често срещан и навярно логичен импулс е стремежът към безболезнен или поне бърз край. Но най-важното е как го постигат.

За повечето самоубийци осакатяването, изгарянето или обезобразяването на собственото тяло е неприемливо; оттам идват и предпочитанията към свръхдозата, отровата, въглеродния окис или найлоновата торбичка върху главата — методи, оставящи опустялото хранилище на духа непокътнато, което по една или друга причина има значение. Други превръщат последното си съзнателно действие в обществен спектакъл — хвърлят се от високи сгради над оживени улици или събират публика, като се обаждат на ченгетата. Трети избират точно обратното, търсят уединено място да изтрият всяка следа от своето съществуване и скачат безименни от високи мостове над дълбоки води или предизвикват пожар, за да изпепелят телата си.