Читать «Посредникът» онлайн - страница 52

— Толкова ли е просто?

— Толкова.

— Разбирам.

— Решил е, че най-сетне идва неговият влак, и е зарязал жена си на перона. — Погледнах я. — Не бих се изненадал, ако излезе, че Клиф от години си е мечтал да я зареже.

— Каквато и да е причината, тя трябва да се стегне и да загърби миналото. Бракът може и да се е разпаднал по негова вина, но ако съсипе себе си, вината ще е изцяло нейна.

— Ти си сгодена, нали?

— Да, казах ти вече.

— Откъде знаеш, че… как му беше името?

— Марк Кембъл.

— Благодаря. Откъде знаеш, че Марк Кембъл няма да се превърне в идиот?

— Няма.

— Откъде знаеш, Биан? Съпрузите са непредсказуеми същества. Някои имат скрити дефекти. Понякога човекът се събужда една сутрин, вижда оредяващата си коса, двойната гуша и изведнъж изтъпява. Лекарството може да се окаже разкошна нова кола или разкошна нова блондинка. Трябва ли да ти обяснявам?

Тя не отговори.

— Казано на прост войнишки език, случват се и издънки.

— Виж какво, познавам Марк, откакто бяхме кадети. Може да прозвучи банално, но се влюбих още щом го видях. Аз… — Тя извърна очи за миг, после отсече: — Той няма да се промени. Никога. Сигурна съм.

— Ходиш с един и същ мъж от десет години? Какво подсказва това?

— Е, не беше точно така. Когато бяхме кадети, хлътнах по него, но той беше с две години пред мен. Уставът в Уест Пойнт забранява връзки с горните курсове. А и той имаше сериозна приятелка.

— Какво стана с нея?

— О… ами умря. Подозрителен пожар… всъщност палеж. Много грозна и много тайнствена история. Така и не хванаха подпалвача.

Погледнах я. Тя се усмихна.

— Шегичка.

И аз се усмихнах.

— Родителите й бяха богати, живееха в някакво баровско градче в Кънетикът — Ню Каанан или може би Уест порт.

— Не е. И двамата сме наясно, нали? Но довечера ще сънува щастливи сънища, в които го е извършила. Клиф е бил нейното чудовище, източникът на нейните беди и страдания. Сега ще й липсва. Нали знаеш?

— Знам.

— Но дали може да й се вярва? От озлобените хора не стават добри свидетели.

— За важните неща й вярвам напълно, а злобата е съвсем оправдана.

— Смяташ, че заслужава съчувствие?

— Определено. Изградила е около този тип живота и семейството си. А той се е превърнал в гадина.

— Колко изящна елегия. Може ли да си я запиша в дневника?

— Трябва да ме чуеш в съда. Ела по-раничко. Опашките са дълги, а за билети на черно искат безумни цени.

— Бас държа, че си много… забавен. — Тя се позамисли, после отбеляза: — Чухме само едната част от историята. Всеки развод си има две страни.

— Добре казано. Ако откриеш начин да изслушаме и неговата страна, непременно ми се обади.

Тя поклати глава. Понякога съм много досаден.

— Стара история с много заглавия — казах аз. — Жената от старта, синдром на първата съпруга, идиотизъм на средната възраст. Клиф не е бил нито особено сложен, нито кой знае колко труден за разбиране. Искал е да бъде нещо повече от онова, което е представлявал — дързък, опасен, тайнствен, сексуално привлекателен. Тереза и децата са били част от предишното разочароващо „аз“.