Читать «Посредникът» онлайн - страница 47

Както казват фройдистите, в крайна сметка всичко опира до егото, а от личен опит знам, че хората, стигнали догоре със собствени сили, са най-склонни към завишена самооценка.

И тъй, вече отминавахме ранните години, къщата и двете деца. След четвъртия джин Тереза взе да заваля думите и да се киска на неподходящи места.

— От началото до края на седемдесетте години го държаха в иранския отдел — каза тя. — През осемдесет и втора го прехвърлиха към иракския сектор — по-невзрачно място нямаше в цялото разузнаване. Той реши, че е дошъл краят на света. Никой не даваше пет пари за Ирак. Тогава кариери се правеха около Иран, а както казах, Клиф знаеше фарси. Оплака се на началниците, но те казаха, че там бил най-полезен.

Между другото въпросите на Биан като че бяха насочени повече към брака и семейния им живот, което според мен се дължеше на хромозомите. Като мъж аз съм убеден, че всички житейски загадки и тайни се коренят в парите, властта и сладострастието. При едно разследване мъжът и жената подхождат от различни страни, но в съчетание обикновено постигат добър резултат.

Както можеше да се очаква, Биан попита:

— Как се отрази това на брака ви?

— Клиф стана още по-внимателен съпруг, още по-добър баща, ако изобщо е възможно. Винаги работеше извънредно, но взе да отделя повече време за нас. Научи се да играе голф, занимаваше се с децата. — Тя запали нова цигара и смукна дълбоко. — Осемдесетте години бяха златни за нас. Работата го огорчаваше, но семейството ни вървеше. Без караници, без напрежение. — След малко тя добави: — До деветдесет и първа година.

— Когато Ирак нахлу в Кувейт — досетих се аз.

— Правилно.

— Какво стана тогава? — попита Биан.

— Настъпи началото на края. Много неща се струпаха наведнъж. Криза на средната възраст… недоволство от работата… не знам. Нещо в Клиф се прекърши.

Биан, която явно слушаше най-внимателно, подхвърли:

— Или се разбуди.

Тереза отпи поредната голяма глътка.

— Той беше от малцината във Вашингтон, които знаеха повече за Саддам. За Ирак. Смешно, като си помислиш. Точно това, заради което затъна в блатото, изведнъж го направи търсен навсякъде. Даваше консултации на Шварцкопф, Пауъл и Чейни. Доста пъти ходи в Белия дом. — Тя изгаси цигарата и незабавно запали друга. — Внезапно започна да консултира началник-щабове, да обядва с хора от правителството. Журналистите му звъняха посред нощ.

Спомних си една крилата фраза и подметнах:

— Нашите достойнства най-често са замаскирани недостатъци.

Това се оказа твърде сложно за една дама след четвъртия джин. Тя ме погледна с раздразнение, може би и с досада.