Читать «Посредникът» онлайн - страница 48

— Просто казвам, че той не беше подготвен да издържи. Девет месеца остана в центъра на бурята… точно така се изразяваше. После изведнъж всичко свърши.

— Заради края на войната? — подсказах аз.

— Че защо иначе?

— Той беше ли разочарован?

— Разочарован? — Тя се позамисли, сетне попита на свой ред: — Амбициозен ли сте, мистър Дръмънд?

— Сложен въпрос.

Изстреля към мен дълга струя дим.

— Тъй ли?

Биан отбеляза:

— Той е мъж и адвокат. Какво очаквате? Самооценката не му е стихия.

Двете се разсмяха. Какво толкова смешно намериха?

Тереза спря да се смее и каза на Биан:

— Бас държа, че затова не е женен. Между другото, не критикувам. Преди да се ожени, един мъж трябва да осъзнае амбициите си. — Погледна ме. — Разбирате ли за какво говоря, мистър Дръмънд?

— Ами аз…

Не разбирах и не ми пукаше.

Тя пак се обърна към Биан.

— Имахме деца, за бога. Дом, хубав брак. Не му ли стигаше?

И още цяла минута в същия дух. Изведнъж ми се стори, че гледам сапунена опера. Отправих на мисис Даниълс съчувствена усмивка и се озърнах към изхода.

— Както казваше сам, нямал намерение да се върне в блатото на безличието. Имаше големи идеи, големи амбиции… високопоставени нови приятели.

Биан сякаш усети накъде отиват нещата и каза:

— Албърт Тайгърман и Томас Хършфийлд — за тях намеквате, нали?

Тереза кимна. Биан подхвърли към мен:

— Хършфийлд и Тайгърман заемаха високи постове в Пентагона по време на първата война в Залива. Когато онази администрация се оттегли, Хършфийлд се присъедини към група вашингтонски политолози, а Тайгърман се върна в адвокатската си фирма. Както знаеш, днес и двамата са в Пентагона.

Аз отбелязах:

— Но през по-голямата част от деветдесетте не са били на власт.

— Искаш да кажеш, че не са били свързани с президента — поправи ме Биан. — Все още разполагаха с републиканци на Капитолия, със самата Републиканска партия, с мрежата от влиятелни републикански групички… фондация „Херитидж“ и тъй нататък. — Тя се обърна към Тереза и зададе един много уместен въпрос: — Каква точно беше връзката на Клиф с тези хора?

— Ами… както навярно си спомняте, през онези години Ирак непрестанно присъстваше в новините. Имаше опит за атентат срещу президента Буш в Кувейт, санкции на ООН, обстрел на наши самолети… Да ви разказвам ли цялата история, която заема едно десетилетие от живота ни?

Уверих я, че можем да проверим и сами, и тя продължи:

— Клиф ставаше нелепо потаен, когато се прибираше у дома. Което не беше често. Но Албърт Тайгърман му звънеше редовно.

— Знаете ли за какво разговаряха? — попита Биан.

— Както казах, Клиф не споделяше. — Тереза размаха чаша из тясната кухня. — Но как да не чуя какво говори по телефона?

Тя млъкна, за да запали нова цигара. Ние я гледахме нетърпеливо. Накрая каза:

— Бяха като някаква пародия на заговор. Вярваха, че Саддам трябва да бъде свален. Като цивилен служител от кариерата, Клиф все още беше отвътре, можеше да оказва влияние и да задвижва нещата в администрацията. Тайгърман и Хършфийлд бяха мислителите. Клиф стана техен инструмент. Те го използваха.