Читать «Посредникът» онлайн - страница 43

Над половината бракове в Америка завършват с развод, а още една четвърт са ужасно нещастни и се крепят само заради децата, финансови мотиви, навик или простичкото съпружеско удоволствие да досаждаш на другия. И зад всеки един от тях, бил той щастлив, нещастен или разтрогнат, има подобна снимка на млада, жизнена, оптимистична двойка, неподозираща към какъв ад или рай отива.

Тереза Даниълс се позагледа в снимката, после я захлупи върху полицата. Завъртя се към нас и каза на Биан:

— Не разбирам защо ме уведомява офицер от военната полиция.

— Значи познавате униформата ми?

— Надявам се. Баща ми беше офицер. Израснала съм по военните бази.

Биан ме погледна. Обърнах се към мисис Даниълс:

— Двамата с майор Тран помагаме да се изяснят причините за смъртта на Клифърд. Надяваме се да можем да ви зададем няколко въпроса. — След миг се сетих да добавя: — Но ако моментът не е подходящ…

Очаквах да ни изрита веднага; вместо това тя попита:

— Да ви предложа ли нещо? Кафе, чай…

След току-що поднесената вест предложението бе, меко казано, странно. Както казах, никога не се знае. Стиснах коляното на Биан и отговорих:

— За мен нищо, благодаря.

Биан също поклати глава.

Тереза Даниълс пак ни огледа.

— Изглеждате разочарован, мистър Дръмънд. Нима очаквахте да припадна от скръб? Да си скубя косите, да плача?

— Не очаквахме никаква конкретна реакция, мисис Даниълс.

Но, да, поне малка проява на скръб би била уместна.

Тя се вторачи в мен.

— Чудите се какво изпитвам, нали? — Не отговорих и тя продължи: — Откровено казано, нищо. Онзи Клифърд Даниълс, когото познавах, за когото се ожених… той умря преди години.

— Може би за сърцето ви. Но в чисто клиничен смисъл неговото сърце е спряло да бие снощи, около полунощ. Сега имаме задачата да установим дали е било самоубийство… или нещо друго.

— Защо просто не кажете убийство? Това намеквате, нали?

— Да… убийство. — Погледнах я в очите. — Не изглеждате изненадана от подозренията ни.

Тя сви рамене.

— Клифърд имаше ли оръжие?

— Да. Някакъв пистолет.

— Какъв…

— Не ме питайте за модела. Мразя оръжията. Молех го да не държи у дома това проклето нещо.

— Но беше пистолет?

— Знам разликата между пушка и пистолет, мистър Дръмънд.

— И го имаше, докато бяхте женени?

— Да. Купи го година или две преди да се разделим. Уверяваше ме, че е регистриран законно.

— А имаше ли заглушител? — попитах аз и обясних: — Малка тръба, която се завинтва отпред на цевта.

— Не съм сигурна. Но иначе имаше пълен комплект за пистолета. Вечер след работа често сядаше там — тя посочи масата в трапезарията — и се захващаше да го чисти и смазва. Повече грижи полагаше за пистолета, отколкото за мен. Не знам дали някога изобщо е стрелял, тъй че какво толкова имаше да му чисти?

— И когато се разделихте, той взе пистолета?

— Разбира се.

— Защо му е пистолет на един цивилен служител?

— Беше… беше символ на болезненото му самочувствие. Нямаше конкретна причина… нито заплахи, нито нещо друго от сорта, ако за това питате.