Читать «Посредникът» онлайн - страница 40

Вдигнахме очи от екрана. Спогледахме се. Божичко. Явно не се бяха разделили приятелски.

За щастие военните адвокати не се занимават с разводи — само с войни, които по принцип са гадни, но поне едно им е хубаво: най-често свършват веднъж завинаги.

Биан се обърна към Джон и попита:

— Има ли други такива писма?

— Да. Още се ровя… но по имената на файловете не личи дали са гневни писма до бившата му жена.

— Нещо друго? — попитах аз.

— Една интересна подробност. Мистър Даниълс май е членувал в няколко електронни клуба за запознанства и чат румове.

— Разкажете ни за това.

— О… ами опитал се е да си изтрие пощата. Разбира се, всичко на твърдия диск може да се възстанови. Но знаете ли как се уреждат срещи по интернет?

Вероятно съм изразил недоумение, защото той обясни:

— Много по-ефикасно е. И по-лесно.

— Кое?

— Да се запознаваш с жени виртуално. Не ти трябва да киснеш по баровете и да измисляш умни приказки за пред истински жени.

Напълно разбирах, че за Джон това може да е проблем. Биан ме погледна и му подхвърли:

— Вече чух най-умните реплики на Дръмънд. Направете му услуга, обяснете как точно става.

Усмихнах й се. Кучка.

Джон каза:

— При услугите по интернет плащаш такса и попълваш въпросник. Много е удобно — отговаряш на няколко въпроса: какво харесваш, какво не харесваш, какво те влече, с какви хора предпочиташ да се срещаш. Службата преглежда кои жени имат подобни предпочитания и ви свързва по електронен път. Чат румовете пък са свободни за всички. Включваш се в разговора и може някой друг участник да се заинтересува от теб.

— Казвате, че моят компютър е сводник?

— Не… аз…

— Какво става, ако и двамата излъжем?

— Ами… може да се случи, но…

— И ако на срещата се окаже, че сме по-глупави и по-грозни, отколкото твърдим?

Биан хапеше устни, за да не се разсмее.

Джон ме гледаше като извънземно. Светът наистина се е променил. Аз съм от стария свят; не обичам да ми го напомнят. Но все пак казах на Джон:

— Свършихте чудесна работа. Благодаря. — После се обърнах към Биан. — Кой ще уведоми бившата съпруга за смъртта му?

— Арлингтънската полиция.

— Сигурна ли си?

— Да. Преди да тръгна от службата, проверих реда за уведомяване. По армейска линия се извършва само за униформен служител.

— Не и този път. Обади се на твоя приятел детектив Ендърс. Кажи, че ще му спестим неприятното задължение.

— Мислиш ли, че е добра идея?

— Кога е било лоша идея да видиш лицето на заподозрян в момента, когато научи, че трупът е открит?

Тя помълча, после каза:

— Трябваше да се сетя.

— Да, трябваше.

Докато Биан звънеше по телефона, аз стоях над главата на Джон и четях още писма от Клиф до бившата му съпруга или посветени на нея. Всичките бяха от времето след развода, еднакво озлобени, гневни, оскърбителни, а често и заплашителни. Хрумна ми нещо и аз подхвърлих на Биан, която още разговаряше с Ендърс: