Читать «Посредникът» онлайн - страница 25

— Бари, имаш ли съмнения, че може да не е самоубийство?

— Ами… аз… ъъъ…

Или нямаше съмнения, или бяха толкова незначителни, че не си струваше да ги изрече на глас.

— Защото аз съм съгласна с Дръмънд — продължи Биан. — Твоят детектив също. Той каза, че всичко е ясно, и има право. Човекът се е самоубил.

— Няма нищо сигурно, преди да получа резултатите от лабораторията и да разбера нещо повече за мъртвеца… какво го е довело дотук. Ти си ченге. Знаеш го.

— Знам процедурата, Бари. Знам също така, че имаш известна свобода на действие при извънредни обстоятелства.

Той я погледна.

— Тук се води разследване. В онова куфарче може да има важни улики и докато не се убедя в противното, то остава под моя охрана.

— Ако намерим улики, ще ти се обадя веднага. Обещавам.

— Я стига. Трябва ли да ти напомням правилата за съхранение на доказателства?

— Аз…

Биан млъкна и се озърна към мен — професионалният подход се проваляше с гръм и трясък.

Моментът изглеждаше подходящ за добър юридически съвет — тоест мъгляв, пристрастен и по възможност подвеждащ. Обърнах се към Тран и попитах:

— Твоята служба… с какво по-точно се занимава? С охрана на реда или със следствени действия?

— И двете. Имам пълномощия както да арестувам, така и да водя разследване.

— Е, чиста работа. — Обърнах се към Ендърс. — Само трябва да подпишеш протокол за прехвърляне на улики. Нали така?

— И ако после не се приемат от съда, аз оставам на мушката. Тукашните прокурори са… Виж сега, остават ми две години до пенсия. Не искам неприятности.

— Аз съм правителствен юрист. Вярвай ми.

Може би зле подбрах думите. Той веднага отвърна:

— Нямам представа кой си, по дяволите. Първо твърдеше, че си от ФБР, после от ЦРУ, а сега изведнъж се оказа юрист. Първо реши какъв искаш да бъдеш, пък тогава давай съвети.

Биан го увери:

— Наистина е юрист, Бари. Освен това е армейски полковник… офицер от Главната военна прокуратура.

Званията ми се сменяха толкова бързо, че на горкия Ендърс май му трябваше диаграма, за да ги схване. Постарах се да обясня:

— Виж сега, детектив, не е по-различно, отколкото да пратиш образци за изследване в щатска лаборатория или във ФБР. Майор Тран има следователски правомощия и освен това достъп до секретни материали, което й дава такива възможности за проучване и тълкуване на уликите, с каквито не разполагаш нито ти, нито твоят отдел.

Измислях си, разбира се. Но звучеше добре и Ендърс като че се впечатли от умението ми да си играя с юридически термини или пък просто от безмерното ми нахалство, което на практика е едно и също. Все пак настоя:

— Искам да видя какво има в куфарчето.

Биан понечи да възрази, но аз я изпреварих.

— Чудесно. Човекът си върши работата. Само да се уверим, че няма документи с печат „Строго секретно“.

Пристъпих до леглото, наведох се и вдигнах куфарчето. Както споменах, беше съвсем обикновено, без ключалка, само със закопчалка, която вдигнах и надникнах вътре.

Нямаше нито документи, нито печат „Строго секретно“, нито предсмъртно писмо, което би облекчило работата на всички нас. Само плосък сив лаптоп „Гейтуей“ и дебел бележник за адреси. Отнесох куфарчето при Ендърс и му позволих да огледа съдържанието.