Читать «Убиецът на президента» онлайн - страница 7

Специален агент Марголд очевидно бързаше, тъй като приключи огледа за броени минути и попита:

— Как се слиза в мазето?

— Отзад, през кухнята — обади се по-кокалестият от двамата. — Втората врата вдясно. Бен Маркаси вече е там.

Тя се обърна да ме погледне и леко кимна.

— Хайде, идвай.

И аз тръгнах.

Прекосихме коридора и намерихме втората врата вдясно. В движение се опитах да си отговоря на въпроса защо ЦРУ се е забъркало в тази история, след което логично си зададох и един далеч по-егоистичен въпрос: каква работа има Шон Дръмънд в тая баровска къща? Тежестта на престъплението и присъствието на ФБР автоматично изключваха тривиалните мотиви: кражба с взлом, провалена сделка с наркотици и прочие. Защото това, което се беше случило в трапезарията, си беше чиста екзекуция. Не е имало разговор между жертвите и убийците, не е имало спор за пари, нито пък отмъстително послание. Не са се водили преговори, дори „сбогом“ не са си казали.

Обобщенията могат да бъдат не по-малко подвеждащи от предположенията, но до екзекуции по принцип прибягват гангстерите и наркотрафикантите. И двете групи възприемат убийството като част от бизнеса, като бърз и ефикасен начин за прекратяване на спор, прекъсване на партньорство или отстраняване на прегрешил служител. Но гангстерите биха привлекли вниманието единствено на ФБР, наркопласьори могат да събудят любопитството на Отдела за борба с наркотиците, но нито едните, нито другите би трябвало да са грижа на ЦРУ. Може би провалена програма за защита на важен свидетел? В такъв случай Управлението би могло да е замесено, особено ако жертвата се окаже свидетел в нашумял процес срещу международния тероризъм. Това все пак е една възможност. Или убитият на масата е бил служител на ЦРУ? Може би става въпрос за някаква извратена любезност между двете федерални агенции: Хей, тази сутрин са видели сметката на един от вашите… Защо не отскочите да видите за какво става въпрос?

На минаване покрай кухнята подуших аромата на кафе и изведнъж ми се прииска да изпия една чаша. Но мис Нафукан задник вероятно щеше да изпадне в истерия и да ме залее с отровна жлъч, поръсена за всеки случай с рицин. На местопрестъпленията човек трябва много да внимава. Затова кротко последвах агент Марголд към мазето. Тя стигна подножието на стълбите, огледа се и извика:

— Бен, къде си?

— Тук съм — обади се мъжки глас.

Мазето представляваше просторно помещение с висок таван и боядисани в бежово стени, лишено от всякакви прегради, външни врати и дори прозорци. Обзавеждането беше доста по-скромно от това горе, а обстановката подсказваше, че е било използвано сравнително рядко. В далечния ъгъл обаче имаше голяма купчина играчки: строител, две топки, камионче и още куп такива неща. И тя променяше всичко.