Читать «Убиецът на президента» онлайн - страница 6

— Сам?

— Не, придружавал го е Анди Воршуски, негов колега. Входната врата се оказала отключена. Те направили светкавичен оглед на къщата и околността, след което съобщили за инцидента. Тръгнаха си веднага след нашата поява…

— Значи те са единствените, които са напуснали местопрестъплението, така ли?

— С изключение на убийците…

— Нека нещата останат така. Пълна карантина. Никой да не си тръгва без моето лично разрешение.

Агентът промърмори едно „ясно“, а тя възобнови огледа си, оставяйки ме да си блъскам главата над интересен факт № 5. Може би се опасяваше да не се объркат отпечатъците преди заснемането им от екипа криминалисти или пък аз изпусках нещо важно.

Но както и да е. Адвокатите не са експерт-криминалисти, но осем години практика в областта на наказателното право все пак предполагат наличието на някакви умения и опит. Малката входяща рана в черепа на мъжа се намираше отдясно, точно в средата на слепоочието. От мястото си не виждах изходящата рана, но сиво-червената пихтия, полепнала по скъпите тапети, беше доказателство, че съществува. Смених позицията си и направих опит да си представя мъжа жив, заел нормално положение на стола. Първото ми предположение беше, че изстрелът е бил произведен от хоризонтално положение — сякаш стрелецът е натиснал спусъка почти от упор в слепоочието на жертвата. Но след кратък размисъл реших, че убиецът най-вероятно е приклекнал и е стрелял от по-голямо разстояние — за това свидетелстваше хоризонталната траектория на куршума. Стопанката на дома беше улучена в десния заден квадрант на шията. От отломките, пръснати върху близката страна на масата, можеше да се заключи, че стрелецът е бил на позиция вдясно и малко зад нея, а дулото е било леко наклонено. Отбелязах си, че по-късно трябва да намеря време за малко разсъждения върху този факт.

Входящата и изходящата рана в главата на мъжа бяха доказателство за голямата мощност на оръжието на престъплението. Когато се използват оръжия с по-малък калибър, куршумът обикновено рикошира в черепа. От положението на младата дама във фоайето можеше да се заключи, че тя е била застреляна с куршум, който значително надвишава 22-ри калибър, но дупката в слепоочието на мъжа свидетелстваше, че едва ли става въпрос за нещо по-малко от 45-и калибър.

Заобиколих, за да погледна изходящата рана на мъжа. И веднага разбрах, че не става въпрос за рана, тъй като липсваше почти цялата задна част на черепа. Това едва ли беше дело на 38-и калибър, освен ако куршумът не е бил кух или обработен по друг гаден начин с цел причиняване на максимални поражения. По всяка вероятност се беше забил в стената — една добра новина за специалистите по балистика.

По всичко личеше, че нападението е било пълна изненада за двойката на масата за закуска. Това беше повече от ясно. Никой от двамата не беше направил опит да се изправи или да отбие нападението, още по-малко пък да разпознае убиеца си. Вероятно са си разменяли съвсем обикновени реплики, например: „Марта, подай ми захарта, ако обичаш“, после бум, ох и готово. Или нещо от сорта на: „Марта, би ли ми подала още една от онези чудесни препечени филийки?“ — „Разбира се, скъпи, а ти би ли…“ После бум, бум, ох, ох и край.