Читать «Убиецът на президента» онлайн - страница 5

Бяха двама — мъж и жена на преклонна възраст, настанени един срещу друг на масата за хранене, забили глави в супата. Или, за да бъда по-точен, лицата им бяха потопени в купички за супа, в които беше закуската им — „Чириос“ — за него и „Фростид Флейкс“ за нея.

Мъжът беше на шейсет и пет-шест години, с бяла коса и хубав раиран костюм от фина вълна, бяла риза и черни, лъснати до блясък мокасини. До левия му крак беше изправено скъпо куфарче от черна кожа. Сякаш се бе приготвил да тръгва за работа, но нещо му беше попречило. Жената беше червенокоса, горе-долу на неговата възраст. Под пеньоара от синя коприна се виждаше розова пижама. Имаше вид на домакиня, подготвила се да закусва с чужди хора, но явно не с тези, които ги бяха посетили.

Агент Марголд се насочи право към трупа на мъжа, докосна сънната му артерия и побърза да се отдръпне. Забелязах, че на стената в ъгъла се подпираха двама агенти, които не вършеха нищо. Вероятно така им беше заповядано, тъй като моята спътница се обърна към тях и попита:

— Колко време е изтекло? Някъде около два часа, нали?

— Съдебният лекар пътува насам — отговори по-едрият от двамата. — Но вероятно е точно така. Преди половин час, когато се появихме, той беше още топъл. Смъртта е настъпила някъде между шест и седем, най-вероятно малко след шест…

Тя направи кратък оглед на помещението. Масата беше дълга и солидна, явно правена по поръчка. Около нея спокойно можеха да седнат четиринайсет души. Самата стая беше просторна, обзаведена със скъпи мебели. Домакинята очевидно притежаваше добър вкус или бе ползвала услугите на добър декоратор. На перваза над камината имаше свежи цветя, също като онези, които бяха подредени в голямата ваза в средата на масата. Цветното изобилие подсказваше за скорошен семеен празник.

Всъщност те може и да не бяха съпрузи. Догадките и предположенията са нещо доста опасно, когато се правят на местопрестъплението. Мъртвият мъж на масата би могъл да е нейният любовник, счетоводител или убиец. Не пропуснах да си отбележа, че двамината до стената гледаха главно към него, докато жената оставаше извън тяхното внимание. По един или друг начин труповете са свързани с някакво престъпление. И ако приживе между тях е имало някакви различия, насилствената смърт ги изтрива без остатък. Но въпреки това при масовите убийства винаги има един „главен“ труп, докато останалите са жертва на трите „П“ — погрешно време, погрешно място, погрешна компания. Запитах се дали младата дама във фоайето не е тяхна дъщеря.

Марголд отново се обърна към мъжете край стената.

— Кой откри жертвите?

— Дани Кавузо — отговори по-едрият агент. — Служител в „Тайсънс Корнър“, чийто офис е съвсем наблизо и по тази причина компанията е поела грижата за евентуални проблеми. Ястреба им се обаждал контролно малко преди да тръгне за работа. Винаги в шест и половина. Днес обаче не се обадил, затова позвънили те. Не получили отговор и изпратили Кавузо на проверка.