Читать «Убиецът на президента» онлайн - страница 8

Двамата горе престанаха да бъдат клинични случаи и се превърнаха в баба и дядо, които са водили внуците си в музейния комплекс „Смитсониън“ и са помнели рождените им дни. Убийството им вече не беше инцидент, тъй като се беше превърнало в трагедия за едно семейство и в нещо повече от мимолетно любопитство за самия мен. Не знаех дали в душата на Марголд има място за някакви сентименти, затова попитах:

— Познаваше ли тези хора?

Мадамата рязко се обърна, в очите й блеснаха светкавици.

— Ще те изгоня в момента, в който още веднъж отвориш уста! — отсече тя.

Разбирахме се чудесно, няма що.

Продължихме напред и скоро стигнахме до една врата в дъното, от която се влизаше в малка стая. От състоянието на варосаните стени стигнах до извода, че тя е била пристроявана допълнително, вероятно не много отдавна.

В центъра й стоеше едър мъж на средна възраст, който прекарваше пръсти през оредялата си коса. Други живи твари липсваха, следователно това беше Бен, който бавно се обърна да ни погледне. Стаята и бездруго беше малка, но десетината монитора я правеха направо клаустрофобична. До една от стените беше залепен пулт за управление на ултрамодерен комуникационен център. Пред него имаше работно кресло на колелца марка „Ногахайд“, а край противоположната стена се виждаше тясно легло. Сцената допълваха три нови трупа, разпръснати в небрежни пози.

Най-близо до вратата и до нас седеше млада жена, получила три-четири куршума в дясната част на тялото си. Беше политнала на една страна от стола си, почти опрян до пулта. Смъртта я беше заварила в момента, в който бе протегнала дясната си ръка към някой от многобройните плъзгачи. Другите двама убити бяха мъже — единият към трийсетгодишен, другият на около трийсет и пет-шест. И двамата бяха с порядъчно измачкани сиви костюми и още повече дупки от куршуми.

По-младият беше свалил сакото си и се беше изтегнал на леглото. Ако не беше малката дупка в дясното слепоочие и белезникавите следи от мозък и кръв по стената, човекът приличаше на заспал — с отпуснати черти и спокойно кръстосани ръце. В случая явно ставаше въпрос за неусетно преминаване във вечността.

Другият труп беше проснат върху работния стол пред пулта. Беше преметнал сакото си през облегалката, а в отворените му очи вместо спокойствие се четяха ужас и болка. Пръстите му бяха вкопчени в гърлото, тъй като и той беше прострелян там, също като жената до входа. По-неопитният наблюдател би си помислил, че е получил сърдечен удар, което всъщност си беше самата истина. Те всички бяха получили удар…

Вниманието ми беше привлечено от нещо друго. Мъртвецът на леглото беше свалил не само сакото си, но и кожения кобур с автоматичния глок. Абсолютно същото оръжие в кобур стоеше прикрепено към колана на партньора му. Отхвърлих окончателно теорията за служител на ЦРУ и отдадох предпочитание на идеята за разкрития свидетел.

— Кои са тези хора? — обърнах се към Марголд.

Тя проверяваше пулса на жената пред пулта. На въпроса ми отвърна с едно заповедно „млъкни“, а на Бен подхвърли: