Читать «Частен сектор» онлайн - страница 235

Погледнах Спинели и казах:

— Да те вземат дяволите, още пет сантиметра и онзи щеше да промени целия ми живот.

— Божичко, ти си бил скапан неблагодарник — отвърна той.

— Защо се забавихте толкова?

— Откъде да го знаем, че е стигнал дотук?

Ами точно защото не биваше да стига — не е ли ясно? Бяха устроили засади около тази сграда и общежитието. Всеки ще се сети, нали? Аз поне бих се сетил.

Но един военен полицай, който оглеждаше купчината инструменти на пода, вдигна глава и поясни:

— Шефе, човекът носеше униформа. Нищо чудно, че е минал край нас. Ето го черно на бяло. От армията е и се казва Смит.

— Виждаш ли с какви трябваше да работя тук? — погледна ме Спинели и повтори подигравателно: — Пише го черно на бяло, казва се Смит. — После попита: — Хей, как мислиш, дали с тая работа ще си уредя повишението?

Тръснах глава.

Мийни заяви съвършено невинно:

— Когато видяхме курсистите да си тръгват, решихме да ти дадем петнайсет минути. Мислехме, че си събираш материалите или някой курсист е останал да си поговорите.

Да, бе. Бях готов да се обзаложа, че Джордж ги е уговарял да ми дадат трийсет минути. Но премълчах. Е, всичко се размина на косъм и краката ми още трепереха, но криво-ляво докуцах до прозореца и се загледах в небето. Всички усетиха, че се нуждая от усамотение, и не ме закачаха.

Както казах веднъж, аз съм католик. Но трябва да призная, че имам дълбоки съмнения относно онази история за рая и ада. Ако Господ имаше адвокатска душа, би звучало логично: свети Петър на райските порти с дебелия тефтер, разните му там приказки за вечно възмездие, благословените и прокълнатите, добрите в едната килия, лошите в другата.

Приятно звучи, но е прекалено хубаво, за да е вярно. Аз обаче вярвам в съществуването на дух след смъртта и се надявам Лайза да е видяла как онзи мръсник си получава заслуженото.

51

Денят беше мразовит и снегът се сипеше като завеса от замръзнали сълзи.

За щастие църковната церемония беше кратка. Лайза би харесала това — тя не обичаше да приказва много-много пред съдебните заседатели, да задълбава излишно в подробностите или да злоупотребява с хорското гостоприемство. Убиецът й беше елиминиран, следствието приключи, тъй че съдебният лекар най-сетне разреши да бъде погребана. От Бостън долетя свещеник, който я познаваше още от малка. В словото си вмъкна разкази за нейното детство, за упорития й път нагоре в живота, за нейната добрина и душевна чистота. Когато приключи, всички се просълзихме.

Както винаги старата гвардия си свърши работата великолепно и ние тръгнахме в такт с потропването на конете, теглещи катафалката с ковчега.

Огледах събралите се опечалени. Всички те бяха свързани по един или друг начин с Лайза. Зърнах Клапър и мнозина офицери от военния съд в парадни униформи. Зърнах Имелда Пепърфийлд, моята вряла и кипяла помощничка, която се опитваше да се прави на твърда, но се проваляше най-позорно. Забелязах лицата на Джак Макгрудър и шефката му Филис и нейният поглед леко ме разтревожи. Мисля, че я бях впечатлил с лукавство и безпощадност. Бях влязъл в онази стая и бях удушил жена си, а ЦРУ не забравя такива хора.