Читать «Частен сектор» онлайн - страница 233

— Хей, имам добра новина — казах аз.

— Да?

— Нейната пратка е подарък от Лайза за рождения ден на баща й.

— Тъй ли?

— Без майтап. Чисто недоразумение. Тъй че всичко приключва с мен.

Той не отговори.

— Знаеш, че тя е под строга охрана — настоях аз. — А вече и няма причина да я убиваш.

Той като че ми повярва, затова добавих:

— Защо да поемаш излишен риск? Ти печелиш и тя печели.

Той поклати глава.

— Не, ще умре. — Вгледа се в лицето ми и попита: — Хей, ти да не си хлътнал по нея?

— Спомни си уговорката, тъпако. Не съм обещал да отговарям на твоите въпроси.

— Сега пък се ядосваш — изкиска се той. — Е, след няколко дни непременно ще й предам много здраве от теб.

По дяволите.

После той каза:

— Хей, съвсем забравихме за Фиорио, нали? Не се ли питаш за нея?

— Не.

Питах се, естествено. Но знаех, че непременно ще каже. Така и стана.

— Психологически игри, Дръмънд. — Той започна да изброява на пръсти. — Фиорио нямаше нищо общо. Но ченгетата и ФБР щяха да си скъсат задниците да разгадаят нейната смърт и това още повече щеше да ги обърка. — Помълча, сетне призна: — А и малко си падам по знаменитостите. Направо бях пощурял по нейното предаване. Наистина исках да се запознаем. Сега съжалявам. Всяка вечер в шест и половина виждам една голяма празнина в живота си. — Той се разсмя. — Представяш ли си, дори взех автограф от нея, преди да я убия.

Погледна часовника си и каза учтиво:

— Хей, надявам се да не възразиш ако почна да се подготвям. — Наведе се и взе да вади разни неща от торбата. — Следващият въпрос, моля.

Гледах го какво вади и при дадените обстоятелства сигурно би било най-разумно да го помоля да ми прочете „Война и мир“. Но вместо това попитах:

— Кой те нае?

— Още ли не знаеш?

— Може и да знам.

— Първоначално Мериуедър. Той не каза за кого работи, а в моя занаят не се пита. Но предложи големи пари. Десет милиона в аванс, пет милиона премия, ако работата бъде извършена задоволително. Обясни какъв е проблемът, аз му изложих плана си и той страшно се впечатли.

— Хал би се впечатлил и от сандвич със сирене.

Той се навъси.

— Още те е яд на мен заради Мороу, нали? Опитай се да погледнеш нещата като професионалист. Четири жертви една след друга и трябваше да се ликвидират спешно. Помислих дали да не уредя четири катастрофи, но нали разбираш, в математическо отношение никак не се връзва. Знаеш ли кое й е лошото на катастрофата? Висок риск, никаква гаранция. Когато работиш по няколко обекта, серийният убиец е единственото решение. Някой друг поема вината, няма съмнения за допълнителни мотиви и ченгетата тичат подир опашките си.

— Кой те нае да очистиш Мериуедър и Морис?

— Не знам и не ми пука — разсмя се той. — Всичко беше уредено по телефона. Пет милиона за него и Морис.

Изправи се и почна да съблича униформата. Лошо… Очевидно възнамеряваше да ме кълца чисто гол и личеше, че предварително е обмислил всичко, без да пропусне нито една дреболия. На пода лежеше купчина инструменти — няколко остри ножа, трион, клещи и тъй нататък. Освен това три пухкави хавлии и четири кутии бебешки влажни кърпички, с които да се изчисти, преди пак да надене униформата, да прибере всичко в торбата, да излезе с маршова стъпка от сградата и да изчезне.