Читать «Частен сектор» онлайн - страница 20

И още нещо. Възхищавам се на умението да поднасяш заплахата елегантно, с кадифени ръкавици и тъй нататък. Всеки идиот може да каже: „Изпречиш ли ми се, скапаняк, ще те смажа.“ Дипломатът се усмихва и казва: „Ела тук, добро кученце“, а зад гърба си стиска солиден камък.

А най-впечатляващото му изпълнение беше, че ми разказа историята на Сали Уестин. Като стана дума за психологическа мотивация — как да пренебрегнеш подобно нещо? Главата на горкото момиче гъмжеше от страховити демони и сега добрият стар Шон Дръмънд трябваше да се погрижи да не я изхвърлят на улицата.

4

Сали се върна в кабинета броени секунди след като Сай излезе. Потеглихме на обиколка из фирмата, започвайки от библиотеката, която заемаше една четвърт от седмия етаж. Състоеше се от километри скъпи килими, дървени маси, кожени кресла и солидни етажерки, претъпкани с дебели книги. Някоя грижовна душа бе оформила интериора като английски клуб за джентълмени. Мирисът пък ми напомни за мъжка съблекалня. Взе да ми се повдига.

— Повечето фирми — обясняваше Сали — използват електронни услуги или книги на компактдискове. Ние гласувахме и решихме да си запазим истинска библиотека.

— Защо?

— Въпрос на време. Електронните услуги са извънредно изчерпателни и актуални, но губиш много време, докато се свързваш и изчакваш края на търсенето. Съдружниците това не ги интересува, разбира се. Но за нас, служителите, е много важно.

Всъщност и мен не ме интересуваше.

— Следваща спирка, моля.

Следващата спирка се оказа асансьорът към деветия етаж, където бяха настанени съдружниците. За да подлъжем кабината да поеме в тази посока трябваше да разчитаме на дамата с британския акцент зад бюрото, която държеше ключа. Ама наистина, къде бях попаднал? Както и да е, докато пристъпвахме към бюрото, аз се усмихнах и намигнах, но тя беше твърде добре възпитана, за да забележи. Бронзовата табелка до десния й лакът уведомяваше, че се казва Елизабет. Доколкото знам, почти три четвърти от англичанките носят същото име. Сигурно е много удобно за англичаните, защото ако сутрин зърнат до себе си непознато лице, спокойно могат да кажат: „Добро утро, Лизи“, и в шейсет процента от случаите утрото минава нормално.

— Тук, във вашингтонския офис имаме седем старши и осемнайсет младши съдружници — обясни ми Сали в асансьора. — В Ню Йорк, Филаделфия и Хюстън са два пъти повече. А централата в Лос Анджелис, която се специализира в областта на забавленията и спорта, има три пъти по толкова. Бостън е най-тихото кътче, но нас ни смятат за бедните роднини и работим здравата, за да опровергаем това мнение.

Превод: вашингтонските служители искат повече съдружнически места и по-тлъсти заплати.

Вратата на асансьора се отвори — тук нямаше секретарка, но не липсваха дървени ламперии, разкошни килими и дискретно осветление. Почваше да става досадно. Все същата безвкусица, само в по-друг мащаб. Коридорът представляваше издължен правоъгълник. Всички врати бяха от външната страна, откъм вътрешната нямаше нито една. По тях със стилизирани златни букви бяха изписани имената на съдружниците. Има нещо много шик в това, да ти изпишат името на вратата — знак за солидност, непоклатимост и гарантирана работа. А и няма опасност някой да сбърка кабинета с мъжката тоалетна и да ти опикае стената.