Читать «Частен сектор» онлайн - страница 19

— Крайно време да се замисли за друга професия.

— Може и да се е замислил. Но вместо това се самоубил. — Той ме остави да разсъждавам една-две секунди над чутото, после обясни: — Но Сали работи като бясна. Откакто започна, едва ли й се събират повече от четири часа сън на денонощие. А и ние не я щадим. Просто не е в наш стил. Всички служители трябва да се докажат.

— И как се справя?

Сай неопределено размаха ръка.

— Имаме седмина служители от нейния випуск. След няколко месеца ще решим кои трима да задържим. Двама са златни деца… истински гении. Освен това, тъй като вече по-голямата част от дейността ни е свързана с фалитите, предпочитаме сътрудниците да притежават не само правно, но и икономическо образование. Сали няма това предимство и между нас казано, ако я бива в сметките, значи добре го прикрива. — Той явно имаше какво още да каже и след малко добави: — Лично аз убедих управителния съвет да я прехвърли на работа при мен. Сметнах за уместно да ти обясня защо в момента изглежда малко скована и напрегната.

Е, има много мотиви да навлезеш в областта на правото — интелектуално или морално влечение, родителски очаквания, а на първо място стоят алчността и чистата глупост. Очевидно мис Уестин гонеше призраци. Не ми се вярваше да е здравословно. Ако аз ръководех фирмата, бих сложил на входа металодетектор и сапьори с кучета в случай, че мис Уестин реши да разчисти старите сметки. Но това си е лично мое мнение.

— Не споменавай на Сали за какво сме говорили — каза Сай. — Всъщност с никого не го споделяй. Мъчим се да уважаваме личния живот на служителите и само неколцина от старшите съдружници знаят тази история. Нашите сътрудници са възпитани в състезателен дух и без съмнение някои биха измислили начин да го използват като оръжие. — Лицето му стана сериозно и той добави: — Но ти не участваш в надпреварата и трябва да бъдеш наясно, че поведението ти може да повлияе на бъдещето й.

— Ще се старая да поемам отговорност за личните си издънки.

— Похвално. — Той прекрачи напред, потупа ме дружески по рамото и подхвърли: — Бас държа, че се питаш защо армията е приела да работи точно с тази фирма.

— Всъщност не.

— Питаш се, не отричай. — Сай ме изгледа многозначително и добави: — Минах през правното образование, за да стигна до политиката… Учих в Католическия университет. В моята група имаше един млад офицер на име Томи Клапър. Станахме много добри приятели.

— Тъй ли?

На излизане той подметна:

— Разговаряме най-редовно.

Ако оставим това настрани, Сай ми допадаше, а мисля, че и той ме хареса. Не казвам, че станахме неразделни, но аз бях пратен на заточение тук, защото ядосвах шефа си, а той — защото беше ядосал целокупния американски народ. Вярно, имаше известна разлика в мащаба, но иначе усещах някаква странна обвързаност между нас двамата. А и около него витаеше чаровният дух на непредсказуем бунтар. Харесвам хората с някой и друг сериозен недостатък. Нали и аз съм същата стока.