Читать «Частен сектор» онлайн - страница 18

— Но върви го доказвай, нали?

— Вярно. Искът беше отхвърлен. Съдът дори нареди да възстановим съдебните разноски на ответника. В нашия занаят слуховете плъзват много бързо. Беше голямо унижение за фирмата, а Джаклър взима по шестстотин долара на час. Алчното копеле ни изръси с десет милиона.

В цялата тази история трябваше да има някаква поука и аз се досетих:

— Със същата фирма ли ще си имам работа?

— Със същата.

— И жадувате за кръв?

— В никакъв случай. — Сай ме погледна в очите и натърти: — Тук всички сме професионалисти, Шон. Никога не влагаме лично отношение в работата.

Двамата се разсмяхме на дребната лъжа. Този тип почваше да ми харесва.

— Но делата ни винаги са за големи пари — каза той. — Големите корпорации като „Пепси“ или „Дженеръл Електрик“ наемат най-добрите, плащат баснословни хонорари за услугата и държат да сме съвършени. Не е като да береш череши.

Което очевидно водеше към реалната тема на разговора. Психологическа мотивация, раздел 101 — Сай правеше сравнение между залозите в корпоративното и наказателното право: пари и репутация срещу човешки съдби.

Разбира се, човек не стига до висините на Сай, без да притежава изтънчена убедителност и обаяние. Затова почтително отделих няколко секунди за размишления върху твърдението му. Не, пак си беше пределна глупост.

Но реших, че сега е мой ред. Облегнах се на бюрото и попитах:

— Ами Сали Уестин? Защо са ти тропосали и нея?

Той въздъхна.

— Историята на Сали е… интригуваща. Дядо й бил един от основателите на фирмата. Почина преди около двайсет години, но си остава легенда. Ръката му и до днес се усеща из цялата фирма и според нас тъкмо там е тайната на успеха ни. Бил ексцентричен стар глупак, който твърдо вярвал в успеха на всяка цена. Побърквал останалите съдружници и както съм чувал, правел обикновените служители на маймуни. Всяка фирма обича да се хвали с това през какви изпитания минават сътрудниците й. Откровено казано, в сравнение с нас всички други са като пансиони за благородни девици. Товарим служителите двойно повече, подлагаме ги на далеч по-голям натиск и сме много по-взискателни от която и да било друга фирма. Казваме на кандидатите, че шансовете им да станат съдружници са едно към седем, и тъй като студентите по право са същества с извратено чувство за конкуренция, това ги привлича като мухи на мед.

— А какво общо има Сали Уестин?

— Тъкмо стигнах дотам. Сали завърши право в университета „Дюк“ с успех малко над средния. Ние можем да си позволим да бъдем много придирчиви и наистина сме такива. Избираме само десет процента от завършилите с най-висок успех. За нея направихме изключение.

Моментът изглеждаше подходящ да попитам:

— Защо?

— Вина.

— Вина ли?

— Да. Бащата на Сали също бил съдружник във фирмата, още по времето, когато командвал старият Уестин. Знаеш как става понякога — извратен стремеж да не се допусне протекция. Старецът изгърбвал сина си от работа, товарел го за трима и не му давал дъх да си поеме. Това траяло седем години. Накрая го уволнил.

— Няма що, чудесен човек.

— Един от последните истински безсърдечни мръсници. — След миг Сай добави: — Било е много преди моето време, но съм чувал, че бил много хитър и талантлив адвокат. Синът се прехвърлил в друга фирма, но вече бил развалина. Пет години по-късно, когато Сали навършвала две годинки, баща й отново се кандидатирал за съдружник и пак го отхвърлили.