Читать «Частен сектор» онлайн - страница 14

А отгоре на всичко мис Уестин попиваше с поглед всеки негов жест. Направо надушвах около нея дъха на страх, тревога и неудобство.

Мистър Бронсън отново бутна очилата си нагоре и добави:

— Но за голямо наше съжаление вие не притежавате абсолютно никакъв опит в тази област. Ще бъдете въвлечен в дейности, които са крайно деликатни и важни за нашата фирма, Дръмънд…

И така нататък, и така нататък. Отново за очевидната ми липса на квалификация. За необходимостта да се отуча от старото и да превъзмогна немарливите си навици на военен юрист. За огромната чест да се уча на занаят от великите майстори на юридическото изкуство.

В течение на цялата безкрайна лекция аз седях небрежно, слушах учтиво и потисках почти неудържимото желание да го пратя на майната му. Наистина съжалявах, че Клапър не присъства на разговора. Би се гордял с мен. Зачудих се какво ли прави в момента прелестната капитан Мороу — пак си напомних да й завъртя един телефон… освен това трябваше да си взема дрехите от химическо чистене, да върна една книга в библиотеката и…

— Дръмънд, слушате ли ме?

Ха така!

— Аз съм много зает, младежо — заяви мистър Бронсън. — И ако ви е чак толкова отегчително да ме слушате… Чухте ли поне една дума от онова, което казах?

Стана ми много неудобно. Крайно време беше да се престоря на засрамен и да го уверя, че словата му са били не само поучителни, но и вдъхновяващи.

— Извинявайте — отвърнах аз съвсем искрено. — Мислех си, че приключихте някъде преди десетина изречения.

Той взе да усуква вратовръзката си. Щеше да е голяма гадост, ако го обземеше нелепото чувство, че съм някакъв новопостъпил сътрудник, когото може да мачка както си иска, нали така? Не, и за мен, и за него би било по-добре ако решеше веднага, че в тази фирма няма място за двама ни и се налага светкавично да ме изрита. Честно казано, не се надявах това да стане още от първата среща. Но човек е длъжен да опита.

На него обаче явно му беше писнало. Кимна отривисто на мис Уестин и се оттегли скоропостижно.

От гърдите й се отрони тежка въздишка. Тя ме изгледа навъсено и заяви:

— Беше ужасно глупаво.

— Не се тревожете. И той е адвокат като другите.

— Не е като другите. В тази фирма той е Господ, идиот такъв.

— А може ли да ми издаде пропуск за паркинга?

— Какъв ви е проблемът? — Изнервена до немай къде, тя скръсти ръце и ме посъветва: — Когато се срещнете с другите съдружници, постарайте се да им направите по-добро впечатление. Ще ме вкарате в беля.

— Моля?

— Добре ме чухте. Докато сте тук, аз отговарям за вас.

— Обяснете, ако обичате.

— Управителният съвет смята, че появата на армейски юрист в редиците ни може да породи културни и образователни търкания. Моята задача е да ги предотвратявам.

— И какво по-точно означава това?

Всъщност знаех много добре какво означава.