Читать «Частен сектор» онлайн - страница 15

— Слушайте, Дръмънд…

— Името ми е Шон.

— Добре. Позволете ми да…

— А аз мога да ви наричам Сали, нали?

— Ако е толкова важно за вас. Вижте, Дръмънд, вие очевидно сте некомпетентен…

— Седни, ако обичаш — прекъснах я аз. Посочих отсрещното канапе. Усмихнах се. — Дай да почнем отначало. Аз съм Шон, ти си Сали. Не си ми нито наставничка, нито бавачка, а колежка. Би трябвало да се отнасяме един към друг с уважение, дори приятелски и…

На прага бе изникнал нов посетител, който каза:

— Добро утро, майоре. — Усмихна се лекичко и добави: — Аз съм Сай Бъргър… един от старшите съдружници.

Всъщност вече го знаех.

В един град, претъпкан със знаменити лица, това на Сиймор (или просто Сай) Бъргър спадаше към най-известните. Той беше изкарал два мандата като конгресмен, после още два като сенатор и властваше над Капитолийския хълм, но после онази неприятна история с една служителка в Конгреса — всъщност не беше само една, а цял куп служителки плюс жените на други сенатори и още много дами от всякакъв ранг — го препъна. Политическото му умение и влияние бе от такава величина, че всички го знаеха като Краля на хълма, преди тълпи от разплакани жени да изникнат изневиделица с обвинения, че Сай бил посегнал на целомъдрието им. Припомних си телевизионните репортажи от заседанията на анкетната комисия, медийния шум около делата за бащинство, втория развод с негодуващата съпруга и накрая пресконференцията, на която сенатор Бъргър обяви, че се отказва от борбата за преизбиране, за да се заеме „с лични дела“.

Ако питате мен, можеше да го каже и по друг начин.

Така или иначе, Вашингтон е шантав град със съвсем различна културна представа за политическата немилост и професионалния провал. И Сай постъпи по вашингтонски — оттегли се в мощна адвокатска фирма, където получаваше десет пъти по-голяма заплата, отколкото като сенатор и след като Джей Лено приключи с майтапите за негова сметка, постепенно се превърна в нещо като висш държавник. В неделя сутрин редовно посещаваше някое телевизионно предаване, крънкаше услуги от бившите си колеги и личните му дела отново станаха съвсем лични.

Но разберете едно: от всичко на света Вашингтон най-много обича сочните политически скандали и през тия два месеца Сай Бъргър беше човекът, за когото говореше цялата столица.

Кралят на хълма получи новия прякор Наперения петел, а сред широката публика плъзна вицът за един фермер, който платил цяло състояние за петел на име Сай, прославен с приказната си мощ и издръжливост. Човекът отнесъл Сай у дома, пуснал го в кокошарника и зачакал да види как ще действа. Резултатът го поразил — Сай не само бил неуморен, но и не подбирал на кого налита. До пладне обслужил всичките триста кокошки, после прехвръкнал на пасището при кравите, оправил четиристотин глави добитък, а когато се заел със свинарника, на фермера му омръзнало да гледа. Но на другата сутрин, когато човекът излязъл на двора, заварил безценния си петел да лежи по гръб с изпружени към небето крака, явно мъртъв от изтощение. Горе вече кръжало ято лешояди. Фермерът побеснял, че са го измамили, и се разпсувал здравата. В този момент обаче Сай отворил едно око и прошепнал: „Хей, млъкни, ако обичаш. Вече почти съм примамил лешоядите“.