Читать «Частен сектор» онлайн - страница 12

А сега изражението й — нацупено, укоризнено, определено вдъхващо чувство за вина. Май все пак не прибързвах.

— Както виждате — каза тя, след като стана ясно, че няма да обясня закъснението си, — тук имаме страхотна организация. По отношение на електрониката сме най-напредналата фирма в света, имаме сътрудници и секретарски персонал от висша класа, а библиотеката ни се попълва с всички най-нови съдебни решения по каквито и да било въпроси, свързани с корпоративното право. — Без повече предисловия тя се отправи навътре, като подхвърли: — Нека да ви покажа определения за вас кабинет. Сигурна съм, че ще ви удовлетвори.

Заедно поехме по дълъг коридор с тапети в приглушени тонове и меки ориенталски пътеки. Много шик. Накрая тя свърна наляво в ъглов кабинет с размери около шест на девет метра с морски пейзажи по стените, бюро с ръчно изработена дърворезба и две кожени канапета върху огромен ориенталски килим. Двете остъклени стени разкриваха панорамен изглед към центъра на града.

Ако ви интересува, нормалният ми кабинет е с размери три на шест метра без прозорец, но пък си има нащърбено метално бюро и сива вградена каса, като идеята за произведения на изкуството на армията са няколко плаката, призоваващи към продължаване на военната служба, което, ако питате мен, е пределно идиотска гледка в кабинета на един съдебен защитник. И все пак ми хрумна, че мога да поостана тук. Нали разбирате, поне докато приятелите от армията наминат да видят как живеят нормалните хора. Отвратително… направо непоносимо.

Дамата размаха ръка наоколо.

— Шест години тук работи един колега, който едва не стана съдружник. Уволниха го миналата седмица. Разполагате с кабинета до следващото заседание на управителния съвет.

Докато се оглеждах, тя добави:

— Моят кабинет в другия край на коридора не е толкова разкошен. — После попита, според мен малко сприхаво: — Е? Ще можете ли да работите тук?

— Има ли автомат за кафе?

Тя завъртя очи към тавана.

— За еспресо и за капучино. Ако имате по-изтънчени вкусове, някоя от секретарките с удоволствие ще изтича да ви донесе каквото желаете.

Божичко, на кой свят бях попаднал? Ако кажех на асистентката си, сержант първи клас Имелда Пепърфийлд, да изтича за чашка от онова скапано кафе с мляко, после би се наложило да вадят с лебедка крака й от задника ми. Но като институция армията се отчита пред обществото и тъй нататък, поради което не гледа с добро око на опитите да третираме жените като слугини. Както споменах, между обществения и частния сектор има значителна разлика; не съм казал, че е чак толкова лошо.