Читать «Странният рицар на свещената книга» онлайн - страница 113

Антон Николов Дончев

— Ти си еретик между еретиците.

Не вирна брада, не свъси вежди, не ме изпепели с поглед. Сега приличаше на добрия Дядо Господ, но го бях виждал да се превръща в ревнив Отец — възмездовъздавател за греховете ни.

Той наведе глава, дойде при мене и ме прегърна през кръста. Заведе ме до прозореца и ние двамата се загледахме в планината. Тихо ми каза:

— Говоря пред небето и пред планината. След векове хората ще кажат: „Богомилите преобразиха Божията църква.“ От нас почна нравственото обновление на папството. И франческо, и Доминик си бяха еретици.

Чухме дрънчене на желязо и гласове. Отидохме до насрещния прозорец и се надвесихме колкото можахме през дебелия зид над вътрешния двор. Там се събираха рицарите, защитници на Монсегюр. Всички бяха без шлемове, гологлави, та вятърът вееше черни и бели коси. Но белите коси бяха повече. И върху много глави червенееха превръзки. Ранените се облягаха на другарите си, по камъните чаткаха не мечове, а патерици. След деветмесечна обсада един срещу сто те се готвеха да напуснат крепостта. Петдесет бяха, но още толкова оставаха да спят в подземията на Монсегюр, за да бранят вечно развалините му.

Госелин се изправи. Видях в очите му сълзи. Отново застанахме срещу предпролетната гора. Госелин заговори, най-напред пресекливо и хрипкаво, сетне гласът му укрепна:

— Чии са тези думи: „Вземете от катарите чистотата на живота, тяхното въздържание, презрението им към плътта. Не може да се привлекат човешките души само с думи — трябват дело и пример. Катарите имат основание безнаказано да възхваляват собствения си живот и учение…“ Не съм ги казал аз, изрекъл ги е Доминик де Гусман, когото направиха светец. Бояне-Анри, ние заразихме нашите палачи. Свети Доминик и свети Франческо говореха това, което говорехме ние. Нашият пример, нашият евангелски живот ги накараха да станат като нас, за да стигнат до сърцата на хората. И тях щяха да изгорят на клада, ако не признаваха папата. А той бе достатъчно мъдър, да ги признае. Ти видя, ти виждаш какво се случи — манастирите, богатството, жаждата за власт и на францисканци, и на доминиканци. Нима това са искали Франческо и Доминик? Но има францисканци, преследвани като еретици. Има доминиканци, които дирят правдата по нашия път. Семето е хвърлено в браздите, брате Анри-Бояне. То ще умре, но ще даде класове със здраво зърно. Ние ще умрем, но след нас светът няма да е същият. Вярвам, че той ще бъде по-добър.

Казах му:

— Брате Госелин, вярвам, че след тебе светът няма да е същият.

Той ми каза:

— Наричат ни катари, ще рече — чистите. Би трябвало да ни нарекат „прогледналите“ или „зрящите“. Ние имахме дързостта да вдигнем този покров от заблуда и корист, метнат върху думите и делото на Спасителя. Кому е нужна тази империя на църквата със своите църковни князе, графове и барони? На самите тях. Защо карат обикновения човек да слуша словото Божие на латински — езика на отдавна умрели грешници? Защо жената да е по-долу от мъжа? Защо да наричаме залъка хляб — къс от Христовата плът, и глътката вино — кръв Христова? Толкова хляб е изяден и вино е изпито, че щяха да свършат дори ако бяха като Алпите и като океана. Защо да заблуждаваме хората, че техните изгнили и изпепелени тела ще съберат костите си и ще възкръснат? Спасителят е говорил с притчи. Наше задължение е да търсим истината в тях… Защо да нямаме силата и смелостта да погледнем тези истини в очите и да ги разбулим, за да ги видят хората?