Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 75

Опита се да си представи какво би било, ако е отново във Франция. Щеше да си потърси жена, предполагаше той, щеше да поговори с някого от съседите си за техните дъщери. Оставил беше заместник, който да се грижи за делата му, не се съмняваше, че го е обрал до шушка в негово отсъствие и е оставил нивите и имението да се рушат безстопанствено. Представи си как пристига у дома посред зима, в килера няма прясно месо, подът — потънал в мръсотия, половината слуги спят или са избягали.

Забравил беше имената на повечето. Питаше се дали ще има поне един от тях, който да се сети за него. Толкова много спомени беше изгубил. Да не беше Уилям, дали изобщо щеше да си спомни за Франция.

45

Камилите, които Хутлун купи на пазарището в Кашгар, не бяха като онези, които Жосеран беше виждал в Земите отвъд. Тези бяха рошави бактриански камили с две гърбици, за разлика от едногърбите камили, които мохамеданите използваха в Светите земи. Грозни животни бяха, с тънки и дълги крака и със сцепени устни, на всяка от гърбиците им, както и около коленете им растяха гъсти вълма. С наближаването на лятото сменяха част от козината си и с всеки ден изглеждаха още по-мърляви.

— Много добри камили — уверяваше ги водачът им. — Най-добрите в цял Кашгар. Я как им стърчат гърбиците, нали? Ако вървят едва-едва, тогава са много изморени, много са гладни. Но ви продадох добри камили. Почтен човек съм аз. Питайте, когото искате.

На външен вид едноокият камилар с много малко превъзхождаше по хубост камилите си. Лявото му око имаше млечнобяло на цвят покривало, което заедно с кафявите му изгнили зъби му придаваше вид на просяк от кашгарските пазарища. Май и той като добичетата си сменяше зимния кожух, понеже брадата му растеше на тъмни, неравни кичури, а едното му рамо беше необичайно изгърбено, така че и той носеше своего рода гърбица. Въпреки непривлекателната си външност много си разбирал от камилите и познавал пустинята повече от всеки друг човек върху земята, така се похвали.

Едноокият даде на Жосеран и Уилям напътствия как да яздят своите камили.

— Първо трябва да ги накарате да станат — каза им той. Показа им как въжето е прикрепено към кука, забита в носната преграда на камилите. Тръгна към стадото. Най-близката започна да плюе и да ръмжи. Невъзмутим, той улови въженцето, прикрепено към носа й, и здраво го подръпна. Камилата изрева недоволно, но неохотно се надигна, като най-напред изпъна задните си крака.

Щом животното изправи задницата си, едноокият постави левия си крак върху дългия й врат и се покатери върху самара на гърба й. После, понеже камилата изправи и предните си крака, едноокият се олюля силно назад.

— Сега какво? — извика към него Жосеран.

— Сега се държиш! — също с вик му отговори Едноокия и сам здраво се улови за самара.