Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 67

Видя как конят пада, хлъзга се по каменния склон, отчаяно рита във въздуха. А после се скри от погледа, без ездачът му да го последва надолу в бездната. Той облегна гръб на скалата и леда, татарската вещица стоеше над него, по лицето й се четеше яд. Изкрещя му нещо на езическия си език. Той притисна безценната торба към гърдите си, почувства успокояващата тежест на Библията и кадилницата в нея. Знаеше, че са в безопасност, претърколи се на колене и отправи благодарствена молитва към милостивия Бог, който го беше спасил за по-висшите Си цели.

Хутлун не сваляше поглед от християнския свети човек, притиснал жалкия вързоп към гърдите си. Варваринът лежеше до него неподвижен. Коленичи и издърпа качулката на наметката му. Когато дръпна пръстите си, те бяха изцапани с тъмна кръв. Ударил беше тила си в скалата, за да спаси тоя луд.

— Какво толкова безценно има във вързопа, че гарванът е готов да умре за него? — изрева един от свитата. Гарванът: името, което татарите бяха дали на християнския шаман.

— Не знам — отговори Хутлун.

Варваринът лежеше в несвяст. Може би беше мъртъв.

— Жос-ран — прошепна тя.

Необяснимо защо около сърцето й се стегна юмрук.

39

— Ще те помажа с миро — прошепна Уилям. Целуна скъпоценната пурпурна стола, заради която беше рискувал живота си, и я нахлузи около врата си. Измърмори думите на последното причастие, поставил пръсти на устните, очите, ушите и челото, като повтаряше на латински познатата благословия:

— Ин номине Патрис, ет Филис, ет Спиритус Санкти…

Намираха се в усамотеното жилище на таджикски овчар.

Навън вятърът виеше и фучеше, като да стенеше самият Дявол.

— Сега ще се изповядаш ли — прошепна Уилям, — за да бъдеш приет направо в Рая?

Жосеран примигна, но погледът му с мъка се избистряше. Лицето на монаха беше в сянка от оранжевия блясък на огъня.

— Няма… да… умра.

— Изповядай се сега, тамплиере. Ако умреш неопростен, ще трябва да се изправиш пред Сатаната.

Жосеран направи опит да седне, болка прониза мозъка му като с нож и той извика.

— Ще те улесня. Ще направя изповедта ти от твое име. Повтаряй след мен: „Прости ми, отче, защото съм грешник. Съгреших в сърцето си, където стаих нечестиви помисли към вещицата Хутлун. Нощем насилвах себе си, докато мислех за нея, и разпръсквах семето си, докато го правех“. Повтори!

— Проклет да си, свещенико — изръмжа Жосеран.

— Ти я желаеше. Това е смъртен грях, защото е мохамеданка и вещица. Трябва да бъдеш опростен!

Жосеран притвори очи.

— Повтори! „Говорих срещу Негово светейшество папата и срещу Уилям, викаря. Изричах богохулни слова“.

— Няма… да умра… и не ми трябва… твоето опрощение.

— Отвори очи, тамплиере! — Жосеран усети гнилия дъх на свещеника в лицето си. — Преди края на нощта ти ще се изправиш пред Отца си в Рая!

Как пред отца ми, зачуди се Жосеран, и кой: Бог или баща ми? Не беше сигурен от коя среща се страхува повече.

— Ще се изправиш пред съда му и ще бъдеш хвърлен в Ада — Уилям вдигна дясната си ръка и я задържа пред очите на Жосеран. — Освен ако с тази ръка не опростя греховете ти! С тази ръка!